Re: Апел / Политика, Свят / Македония

Малко си краен в разсъжденията си и не-малко неточен.
Първо:
-по отношение на фиромите, умишлено използвам това име, за да разгранича антибългарите със сръбска закваска, от българите там. Думата македонци, за мен е вече открит опит за рзграничение на вардарските българи от дунавските. В този смисъл нареждайки ги до сърби, турци и т.н., смятам, че правиш именно това.
Второ:
-западна Европа все по-малко започва да се различава от централна например и поляци, чехи, та ако щеш и балтийци, са добър пример за това. До Япония също бихме могли да сложим Ю. Корея, Сингапур и Тайван. Да не забравяме също Канада, Австралия, Нова Зеландия (ЮАР не включвам по други причини). Тъй като говориш за определен вид манталитет, то смятам, че картинката сега е по-точна.
Трето:
-Гърция е наистина добър пример за всичко което си изброил като традиционалистко, но това като че ли важи не толкова за балканските, колкото като цяло за православните народи (защо ли?). От тях българите се отличават в немалка степен (темата за православието на българина може да се развие в съвсем отделна тема) и като такива те не само са различните балканци, но и различните православни и за това си има съответните културно-исторически причини, но не разискването им е целта на темата.
Четвърто:
-чувството за самоизява може би е единственото, ама наистина единственото позитивно нещо привнесено от сърбите във фиромските тикви, но то там води паралелен живот с изброените по-горе български характеристики. В този смисъл, ако изкуствено разделения народ намери своята обща пресечна точка, неизбежно ще дойде онзи възход на народа ни, който ние виждаме да се повтаря през определени трудни периоди от битието ни: след падането на византийската власт по земите ни, след падането на османската такава, след националните катастрофи от балакнските войни и ПСВ, след падането на комунистичекста власт...
Мисля, че ме разбираш правилно: говорим за един здрав национализъм, който помага да се уважават достойните демократични общества (виж германците след денацификацията си веднъж и половината от тях след декомунизацията) и правилно отношение към незрялите общества като някои около нас, пък дори и руското в някаква степен.