не си прав, но ония времена едва ли могат да се съдят по днешните ни разбирания за морал и чест.
Аз никога не съм гледал Вапцаров в политическата му същност, защото творчеството му е много по-важно и стойностно, но като активен антифашист можем да си представим как са гледали на него. Все пак говорим за комунистическото движение, което в много отношения си е било (граничещо с) тероризъм.
За подривна дейност срещу държавната власт не е необичайно да се прави пример дори и с деца на хора, които си познавал лично. Времето е било яж или бъди изяден (не че сега е много по-различно).
Може би наистина е станал жертва на нечии игри но пък от гледна точка на историята и вечността тази му насилствена смърт доста героизира образа му и го прави "по-безсмъртен".