Отъ нейните казвания азъ разбрахъ, че въ това село живеели около 20 Фамилии
Българе; тукъ съдошле изъ с. Раковица (Видинско окръжие) преди 35 —40 години, а
като пъргави и пестливи, Господь имъ помогналъ, та спечелили и располагятъ съ много
ниви, ливади, градини, лозя и добитъци. —Тука сме много добре, каза тя, едно само ми
е жалъ, че си променихме облеклото и станахме да некоясемъ се позна”. При тия думи
тя въздиxнатолкова силно, щото показа действнтелна скърбь за хубавия вълненпкъ,
сукмань, редежъ и забрадка. „Още ние жаль, прибави същата, че децата ни ще
забравиятъ отъ гдесме, и какви сме, защото като сме малцина, па и роднини,
принудени сме да си даваме момичетата на тукашнитехора, та че и да вземаме за
синоветеси дъщеритеимъ.