„Нова Македония”: Македония оплете европейските бюрократи
21 септември 2012 | 18:02 | Нова Македония
Начало / Мнение
Владимир Миянович
Добросъседски отношения, добросъседски отношения, добросъседски отношения! – чуваше се гласът на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле чрез македонските медии, след срещата с премиера Никола Груевски. За кратко време бяхме объркани от неговото гордо изявление, че за първи път в диалога на високо равнище е станало дума за добросъседски отношения. Как, защо и какво имаше предвид комисарят? Дилемата обаче продължи кратко, тъй като Фюле веднага обясни – Македония няма проблем само с Гърция, а и със съседна България. За сложността на отношенията е чул от българските представители в Брюксел. И отново – как, защо и откъде накъде България? Но историята не приключи тук.
Най-вероятно воден от мотива - да няма объркване и да разясни нещата, ден - два по-късно се яви и говорителят на Фюле – Петер Стано. За Българското национално радио той заяви, че ЕК няма да заема страна в споровете между България и Македония за културно-историческото наследство, които според него трябва да бъдат решени чрез двустранен диалог.
„Ние няма да коментираме чувствата или интерпретациите на която и да било от страните. Ако този филм поставя въпроси, ако достига до чувствителни теми и ако създава проблеми между двете страни, тогава те трябва да разгледат двете страни и да преодолеят проблемите. Не е работа на ЕС да съди и да казва чии интерпретации са верни, а чии погрешни”, заяви Стано, говорейки за филма „Трето полувреме” на режисьора Дарко Митревски, който според определени политически кръгове в България изкривява историята и подстрекава омраза към България.
Стано ни поясни онова, което неговият шеф нямаше смелост да ни го каже в Скопие, че освен за името с Гърция имаме спор и с България. Този вторият очевидно се отнася за проблематичния филм на Дарко Митревски, който в очакване на атаката от българските медии, на премиерата дойде подготвен с исторически документи, които потвърждават фактите изнесени във филма. Вместо да пояснят нещата, европейските представители само ги оплетоха. Учудва фактът, че Стано, който говори в името на ЕК, си позволи да окачестви като междудържавен спор реакциите на отделни български представители за македонския филм. При това за игрален филм, а не за документален. Как евробюрократите можаха да се хванат на българската история и „проблематичния филм” и да го издигнат на ниво на междудържавен спор е неясно. А Стано хубаво започна, че ЕК няма да заема страна. Тази част от изречението е коректна, но останалата за спорове между България и Македония за културно-историческото наследство е учудваща. Със самото определяне на ситуацията като спор ЕК зае страна – разбира се българската и остава да видим дали София заради спора ще ни слага спънки по пътя към ЕС. В политиката всичко е възможно, особено онази, която идва от Брюксел, който под натиск на някои страни членки един път говори едно, друг път – друго.
И точно утихна учудването на първата част от изявлението, когато втората част дойде като шок. Като мега шок. Стано изтъкна пред БНР, че „ако евентуалната правна експертиза докаже, че филмът е проблематичен, засегнатата страна може да взима съответни правни мерки и само тогава ЕК би могла да влезе в ролята на пазител на европейските договори”. Моля? Правна експертиза ще доказва, че игралният филм „Трето полувреме” е проблематичен? Коя правна експертиза доказваше, че клонингите са представени в негативна светлина в мега популярния сериал „Стар трек”? А, да, Кронос, родината на клонингите, не е член на ЕС. Още повече България, засегнатата страна, може да предприеме съответни мерки, тогава ЕК ще се включи.
От едно учудване в друго. Каква иска да каже Стано? В името на София анонсира съдебно дело срещу „Трето полувреме”? Говорителят, вместо да поясни нещата около Фюле, само загатна хиляда и един въпроси, за които тепърва ще чакаме отговори. Очевидно зашеметени от застоялия въздух в бюрократичните лабиринти в Брюксел, европейските представители не знаят за червени линии в своите изказвания. Не за друго, а изпращат объркващи и неясни послания и затова после трябва да дообясняват, а това не е хубаво за дипломация като европейската.
П.С. Днес за първи път се отбелязва Денят на европейското сътрудничество. По този повод в Кюстендил македонски и български представители от програмата за трансгранично сътрудничество между България и Македония организират „Панаир на трансгранични проекти”. Господа от Брюксел, това са добросъседски отношения и сътрудничество.
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
|