Тъкмо петдесеть години вече се е изминали, отъ когато населението на Зайчаръ и на околностьта му се намерватъ подъ сърбска власть; и, при всичко, че сърбския язикъ е наложенъ исключително да го учатъ чедата на поменатото население, това последното и дори до тозъ часъ не е престанало да мисли и да говори на майчиния си язикъ —чисто български. Разбира се отъ само себе си, че както язикътъ така и народните си обичаи и нрави си е спазило както другите му братя на вътре въ България, макаръ че е обиколенъ околоврьстъ отъ сърбски и влашки елементъ!.. Зайчарчене говорятъ даже по-добръ български отъ Видинчене.

За примеръ: Виденеца казва: „Я (х)одимъпо ньего”. Същото казва Зайчарченина: „Асъ оди по него”. Въ Видин: „Я го тражимъ целъ денъ”. Въ Зайчаръ: „Асъго търса цялъ денъ”. Въ Видин: „Оди вамъ” въ Зайчаръ „Ела насамъ”. Въ Видин „Очешъли да идеме”, въ Зайчаръ „Щешъ ли да идемъ”. Въ Видин „очемъ” –ед.ч., въ Зайчаръ: „Щъ” – ед.ч. Въ Видинъ „играемъ, учимъ, свиримъ” –ед.ч., въ Зайчаръ „Играиъ, учиъ, свириъ”. Въ Видинъ „онъ нече”, въ Зайчаръ „той неще”.

Редактирано от kyмaнич на 22.09.12 09:49.