Всъщност жалните ритуали са най-консервативни и някои техни елементи могат да се проследят до по-древни времена,а радостните са по-податливи на изменяне.Знам го от фолклористи.
Иначе,нашенска е пословицата:-Умри,мале,та да ми домилееш! Наистина,докато е жив човекът,често не се показва обич,жалост и пр. към него,а после-олеле!За некролозите-някои комай наистина нарочно ги лепят с цел да плющят на вятъра,залепени от единия край ,да създават съклет на комшии и други минаващи.И друго важно-в по -обезлюдените ,особено селски райони некролог на вратата си е жива покана за айдуци.