Ще минат през посредни на вторичния пазар -> т.е. няма да са толкова доходни/атрактивни.

Идеята е много проста - Българските банки требва да купуват ДЦК емитирани на вътрешния пазар, защото за тях няма межународни инвеститори.
За да се емитират книжа на външния, требва да се подготвя специялен проспект, документация, борсов посредник и т.н. Виж например при лихва от 4.25%, реалната цена на дълга е 4.48% -> около процен се взима от брокерите, подготвили и осъществили емисията.

Предимство за инвеститора, който купува от международната емисия е, че тя, ако не се лъжа се управлява по Лондонски правила -> т.е. споровете се решават от съд извън България. Тази емисия има дефаулт суап застраховка (или при желание инвеститора може да си я купи) и кредитен рейтинг. Кредитния рейтинг е много важен, защото прави инвестицията в подобни книжа възможна за пенсионни и суверенни фондове, както и за фондове ограничени във финансирането само на високо качествени инструменти.