Най-доброто решение, разбира се, беше първоначалното на Дянков за инвестиране на парите от Сребърния фонд в държавен дълг. То не се реализира заради безпрецедентната намеса на управителя Иван Искров.

Когато Искров започна да атакува Дянков за Сребърния фонд, веднага стана ясно за какво става въпрос:

За най-голямо съжаление Иван Искров работи не толкова за интересите на България, а за тези на частните банки.

Защо Искров беше против инвестирането на Сребърния фонд в ДЦК? Защото ако това беше станало българските частни банки щяха да останат вън от играта и да не спечелят нищо. Държавата щеше да спечели, но частните банки - нищо. Това щеше да ги остави силно ликвидни и да ги принуди да свалят лихвите.

Иван Искров като защитник на частни интереси провали този най-добър вариант. Надеждата му е била, че новата емисия ще е с доходност над 5,38% и българските частни банки ще участват активно в изкупуването и заради липсата на чуждестранни кандидати.

Какво направи Дянков? На Дянков играта на Иван му е била ясна още в началото, но Дянков не се заиграва подобно на Милен Велчев и Искров с далавери на държавен гръб. Той вижда, че най-добрият вариант, както многократно се е случвало, е провален и прави стъпка назад. Обявява че България ще излезе на международните пазари, но пази в пълна тайна стратегията. А тя е да не се допуснат български финансови инвеститори. Искров се проваля в лобирането си за частните банки, а България сключва един много изгоден заем, от който ... няма нужда. Сребърният фонд остава на загуба с отрицателна доходност.

Българските частни банки наточени за високи печалби остават с пръст в уста, Иван Искров доказва, че е лобист, но в никаквъв случай не е надпартиен финансист защитаващ българския интерес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите