От както следя Евровизия, забелязвам как имигрантския вот бута незаслужено някои страни напред - независимо дали са пяли или са срали на сцената. Необяснимо е как Франция например винаги подкрепя Армения, а Германия, Белгия, Холандия и Англия традиционно гласуват за Турция. По същия начин Испания бута Румъния... Имигрантите обикновено са най-мобилизирани, докато местното население, особено ако не е представено на финала по-трудно пуща SMS-и. Блоковото гласуване (екс-СССР, екс-Югославия, Скандинавия също предопределя високото класиране на някои бози). Съседския вот традиционно ме дразни (Азърбайджан за Турция, Кипър за Гърция, Украйна за Русия и тнт.), но той не е толкова предопределящ, а донякъде естествен и приемлив. Обаче! Регламента се промени - блоково гласуващите страни са сложени в едни и същи полу-финали, за да се борят срещу себе си. Разделянето на вота - 50% национално професионално жури и 50% зрителски вот също ограничава предопределеността на конкурса. Поради това - особено пък тази година предусещам как турските, руските и югославските напъни ще се увенчаят с тотален провал. Довечера шведската берберка Loreen ше спечели конкурса - нищо че Швеция е малка като население страна и без имигранти в чужбина. В този ред на мисли и ние имаме шанс в бъдеще. Проблема ни най-вече е в липсата на кадърни композитори и талантливи и добре изглеждащи изпълнители, които могат да пеят без затруднение на английски или испански например. Румънците правят приятна и модерна музика, която се слуша в цяла Европа. Вижте румънката тази вечер - готина - като бразилска танцьорка, пееща на испански - може би няма да победи, но поне сътвори поредния интернационален хит, който ще слушаме цяло лято по MTV. А кой в чужбина би куфял на Софка, която крещи в колоните неразбираем за чужденците текст? Докато не напипаме пулса на Европа ще си седим в полуфиналите и това е.

Редактирано от Aurin на 26.05.12 11:07.