Re: Бежанци от Враня в София / Политика, Свят / Македония

Днес торлаците, турлаците живеят в северозападната част на
България, в обл. Видин и Монтана.
На брой са около 20 хиляди вследствие миграционните и демог-
рафски промени у нас.
В област Видин са с. Салаш, Стакевци, Праужда, Репляна, Гюр-
гич, Буковец, Плещивец, Боровица, Върбово, Извос, Пролазница,
Яновец, Орешец, гр. Белоградчик, Скомля, Дъбровка, Крачимир,
Сливовник, Острокапци, Протопинци, Върба, Струйн дол, Димово,
Кладоруб, Калугер, Бостан, Вещица, Ошане, Раяновци, Търговище,
Чифлик, Чупрене, Горни и Долни Лом;

В област Монтана - с. Превала, с.Горна лука, Митровци, Железна ,Мартиново, гр. Чипровци, Копиловци, Дълги дел, с. Дива Слатина, Говежда, Котеновци. В райони от Белоградчишко в Стакевци и Чупрене говорят определено за Торлакия. В годините на османското робство торлаците от Северозапада
вземат участие в първото въстание срещу поробителя на Констан-
тин и Фружин, ХV в.; в борбата на чипровските дейци за обединена
Европа и национално освобождение, за политическото и икономическо въздигане на Чипровци ХVІІ в. Връх в борбите на торлаците срещу османците е Чипровското въстание 1688 г., в което взема
участие населението от Пиротско, Белоградчик, Берковско, Ломско,
Видинско. А във въстанието от 1836 и 1837 г. главни участници са
отново торлаците от двете страни на планината.
Днес преселници турлаци има в равнинните части на обл. Мон-
тана – с. Ерден, Д-р Йосифово (б. Вълкова Слатина) Буковец, Дун-
дуково, Киселево, Станево; от Камена рикса в с. Вирове, с. Бездени-
ца, с. Клисурица, Кошарник, с. Крапчене, с. Мадан, с. Стакевци; в
Мартиново (б. Влашко село), което е образувано от власи – пастири,
приело торлаци от Гостуша Пиротско, Превала, Равна. Фамилията
на Ставри Попов от Чипровци след въстанието 1688 г. отива в Госту-
ша, Пиротско, жителите на с. Горна лука емигрират в с. Велика луканя след въстанието 1688 г.; с. Студено буче са от с. Губеш, Годечко, с.
Сумер – Торлаците са от Радомирско, с. Превала от Сърбия. Силно
присъствие на чипровчани – преселници има в с. Брусарци, Дреновец, в с. Арчар има торлашки махали. Чипровчани след въстанието
1688 г. има в гр. Вълчедръм, кв. Младеново (б.с. Г. Голинци) в Лом; в
гр. Лом, в с. Ковачица, където е имало селце Чипровци и фамилия
Алеманчинци. Ковачишките лозя се наричали „Чипровски лозля“
Торлаци – преселници от с. Чупрене, Горни лом, Долни Лом срещаме
в село Александрово, Белоградчишко, (дн. Димово)

Горното е из "Торлаците от северозапада" на Анюта П. Каменова-Борин

Видно е че някаква част от торлаците в България идва от Сръбско, но трябва много да се внимава с изводите защото това може да е станало още преди да съществуват постосманските Сърбия и България. Очевидно е обаче че основната част от торлаците от Северозапада са местни. Другата ми обструкция е, че Гургусовац /Княжевац/ и Зайчар не са много - много торлашки, а по-скоро влашки. Там е имало и преселници от началото и средата на 19в. от Тетевенско и Етрополско, които не са торлаци, а балканджии. Възможно е някои от тях да са искали да се заселят/върнат в България след освобождението й. Незнам....