Виж сега, Тодор Паница е толкова федералист, колкото и всякакъв друг. Т.е. в момента му е било изгодно да бъде такъв, иначе е бил свързан с всякакъв род делавери от най-високо ниво включително и със земеделците на Стамболийски. Той е конюктурен политически играч, в случая наистина става предател на сръбска, а най-вероятно и на руска служба в един момент и според мен намира справедливия си край от ръката на Менча във Виена съвсем заслужено. Но този тип е един първообраз на нашенските мутри днес. Според мен не е бил идеен противник, а делавераджия. Стамболийски наистина си е позволил да ерозира по всякакъв начин организационната територия на ВМРО в Пиринско, с действия които наистина могат да се характеризират като предателство, но и той си плаща за това подобаващо. От друга страна революционния данък който са плащали на ВМРО хората в Пиринско наистина е тежал много. И оттам се появява доста сериозна контра , някои стават федералисти, други комунисти - това е естествена реакция. Колкото до историята с атентата в църквата Света Неделя той е организиран от съветската агентура. /това е личното ми мнение, не че ги оправдавам за нещо/ ЦК на БКП е била против атентата и се разграничава доста ясно, част от военното крило на БКП обаче е била за атентата и в частност синът на полковник Янков, изявяващ се като буен комунист, така че и в това дело има македонска намеса. Все пак ако се зачетеш в историята тогава ще видиш, че всяко действие си има логично противодействие, кой е почнал пръв с убийствата е доста спорно, знаеш от 1923 до 1925 в България е ад от политически убийства и репресии, най-вече срещу комунистите и земеделците, както и това кой носи вината. Истината е, че след войната и националната катастрофа България е била разграден двор и чуждите агентури са правили каквото си поискат в България, най-вече са настройвали едни организации и партии срещу други. Пагубно е, но също логично, оранжевото земеделско управление, което е искало да ограничи влиянието на ВМРО, съгласи се че нито една нормална държава не би търпяла на своя територия въоръжена армия на една политическа организация, и забележи тази армия на ВМРО е била по численост колкото българската армия съгласно клаузите на Ньой и определено по-организирана и целенасочена .