Тука има повече политика отколкото финанси , а при вземане на политически решения, те не винаги са правилни. Това го е усетил навремето е един прилепчанец:

...Знаех, че към големите въпроси трябва да се пристъпва с алтернативи- ако едно не може, тогава друго. Отговорих, че все пак ще трябва да се извърши нещо определено, за да може българското население там да почувства, че щом е дошла българска власт, то е третирано различно и по-благоприятно от другите народности.

“Какво имате предвид?”, запита министър-председателят.

“Обмяната на сръбските и гръцките пари с български”, казах аз. “Казват, че македонското население имало силен усет към парите. Това е вярно и обяснимо. От векове въобще населението, което живее по-близо до Средиземно море, има по-голяма склонност към търговията.”

“Това е вярно”, ме пресече професор Филов. Продължих, че не е само това. Има нещо по-важно.
“У нас, в България, в защита на своите основни права можем да се обърнем към държавните органи - полиция, прокурор, съд. Но от векове българите в Македония и Беломорието са страдали именно от органите на властта на поробителите. За тях в защита на имота, честта, живота, най-могъщото средство са били парите: да платят, да се откупят и спасят. Това е, което е развило в тях силно чувство към парите. За тях и в гръцко, и в турско, и в сръбско време единственият изход са били парите. Ето защо те биха почувствали болезнено една несправедлива парична мярка. Касае се за следното: До обявяване на войната един динар струваше два лева и 40 стотинки. При идването на българската власт те трябва да получат тази равностойност. Влоговете на българите трябва да бъдат обменени на тази база - 2 лева и 40 стотинки за 1 динар. Няма друга власт, освен българската, която да възрази и попречи влоговете на другите народности да бъдат обменени лев за динар. Съществува начин тази мярка да бъде приложена и при обмяна на банкнотите. Така ще се получат няколко ефекта: политически - българското население ще почувства, че е дошла неговата власт, която го третира с предимство, то няма да бъде обрано от нея; икономически - българското население ще получи повече пари и неговите разменни възможности ще са по-големи, отколкото тези на инородците.”

Министър-председателят възприе идеята. “Ще Ви изпратя при министъра на финансите”, каза той и потърси по телефона Добри Божилов. Той обаче беше в провинцията. След това телефонира на управителя на Народната банка Кирил Гунев и му съобщи, че ме изпраща при него да обсъдим въпроса. Познавах се добре с Кирил Гунев. Той прецени идеята като много добра и осъществима, но добави, че министърът на финансите трябва да я възприеме. “Ти знаеш нашите отношения”, каза той. “Аз бях подуправител на банката, но го прескочих и станах министър на финансите. После той ме прескочи и стана министър на финансите, а аз - управител. Сега, на тебе лично го казвам, между нас има дебела сянка. Ако аз му развия въпроса, боя се, че той ще го отхвърли. Това трябва да направиш ти.” Остана да се видя с министъра на финансите Добри Божилов на другия ден. Когато на обед се върнах у дома, заварих повиквателна заповед да се явя в 3 часа във Военното училище. Там ме облякоха и вечерта дружината замина за Македония. Преходът беше дълъг. После дружината се настани в казармите и остана на гарнизон в Калето на Скопие. Там прекарахме дълго време.

Наблюдавах всичко с напрегнато внимание. Германските войски почти се бяха изтеглили. В градовете имаше само български войскови части. Първоначалните назначения се оказаха добри, бяха изпратени действително годни и активни хора. Последва и наредбата за обмяна на сръбските пари - лев за динар за всички. Това произведе отрицателния ефект, за който аз бях предупредил. Когато се завърнах в София, управителят на банката Кирил Гунев ми каза, че, както бе предвидил, министърът на финансите се противопоставил - преценил процедурата за сложна. В тази негова преценка нямаше нищо изненадващо. В състава на българското правителство в онова съдбовно време имаше добри специалисти по различни въпроси, но нямаше нито един политически човек....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите