Разликата не е много голяма, но е видима в две посоки. По времето на откровените култове (Хитлер, Сталин) се набляга на монумнетално патетичната абстрактно "възвишена" символика от грандиозен тип. Има портретура на идеала (арийския тип, воинът победител) - стилистичнои се гони египетския и донякъде древногръдски подход на изобразяване на идеала. След официалното развенчаване на култовете през 50-те сюжетът се "смалява", придобива по битово интимна трактовка на (правилната) действителност, добива конкретика и се стреми да отразява обикновения човек, а не да го смайва (смазва) с мащаби и героически пропорции и неестествено устремени пози. Ясна разграниченост няма, и по време на двата периода има примери и от едното, и от другото, но разликите в преобладаващите тенденции са безспорни. В ателието на въпросната мома видях повече примери на "битовия" социализъм - изключение са хероите Ацно и другият педер... Любопитно е, че гръцката класика почти не третира портрети на конкретни хора (изобразява идеала), което започва да се променя точно в епохата на елинизма отприщена от Александър като в Рим вече се превръща в доминиращ жанр.

"Недей да ме обиждаш на еничарин! Ела ти да се наречеш българин в Македония!" - Блаже Ристевски.