Беза да го превръщам с дискусия. Съгласем съм за идеологически пропагандната стран на въпроса. Но специално се разграничих от нея и се изказах само за стилистиката. Макар и на повърхността фашистката символика да прилича на комунистическата, като цяло фашистката е с по героично-идеалистичен характер, докато в комунистическата (социалистическият реализъм, каквото и да означава това) се наблюдава едно силно залитане по земното, по ежедневното. Ръцете с хляба, миньорски тематики, селскостопански, звеноводки, ухилени лица, естествени мащаби, и т .н.... какъвто почерк се набива в очи от ателието на скулпторката... Това имах предвид. А че и с двата реализма се цели индоктриниране е ясно.

"Повече между народа. По-близо до живота" бе един призив от бай Тошо, който дълги години вися на стълбището на Художествената гимназия в София. Това беше директивата...

"Недей да ме обиждаш на еничарин! Ела ти да се наречеш българин в Македония!" - Блаже Ристевски.