... няма паметник - ни на единия, ни на другия.
Макар и Таню до смъртта си да се е представял като "Тане Николов - Войводата, от Хасково", а Мамин Колю там си и умря, чак през 61-ва година.

През 1993г., по инициатива на няколко човека с интереси към тия истории, от Общинския съвет именуваха една малка уличка на Таню Николов, ама тя е толкова малка и глуха, че половината диспечери на таксита не я знаят даже, щото я няма на картата на града, а тия които я знаят казват на клиентите да излезнат на предната, защото иначе таксито не може да обърне ...

В Асеновград, на стената на къщичката, до мелницата, пак тогава сложиха една плоча от две педи и върнаха името на дома за сираци, наречен на Войводата, поради завещанието му и за благодетелство.
А, и в Асеновград бяха почнали процедура за кръщаване на една улица на него, ама не знам дали стана тогава ...

А пък Мамин Колю(Никола Коев) не го броят въобще ...
Имам един спомен на сина му, как след като три пъти му отпускали и спирали пенсията, през 58-9 година ще да е било, минал той покрай театъра в Хасково и гледа наредени портрети на видни хасковлии, а накрая на редичката се мъдри и той. А тъкмо му било дошло поредното писмо, че пак му спират пенсията, щото не бил имал заслуги за народната власт, а бил "реакционно оръдие в ръцете на фердинандовата клика" ... Изпраскал един бастун на портрета си и си го взел под мишница та се прибрал в къщи - Като не ставам за пенсия, то защо да ми се смеят хората тука?(тогава е почти 80 години). .... На тоя портрет му смених стъклото преди 3-4 години, тъй си седеше, пукнато и без няколко парчета ....