Имало е такива "гръцки" проекти на руските императори. Те са останали повече в областта на фантазиите. Ето нещо относно "грофот Јоан Каподистрија, Грк на руска служба":

Йоанис Капудистрияс /Джовани Капо Д'Истрия, 1776-1831 г./
Бил е статс-секретар на Йоническата република /под руски протекторат до 1807 г./. В същото време офицер с ранг майор във войската на тази република под руски протекторат е Теодор /Фьодор/ Колокотронис. След предаването на Йонийските острови от руския император на Наполен І /1807 г./, преминална руска служба. Кариерата в руския имперски двор се развива по следния начин: Втори статс-секретар в МВнР, управляващ “азиатските работи” на МВнР, Министър на външните работи на Руската империя /1815-1822 г./.
Основна задача на политиката на Русия считал, че е изземване от Турция на европейските й владения и създаване на Балканите на христиански държави под протекторат на Русия. Считал, че Сърбия, Влахия и Молдавия е следвало да се превърнат почти изцяло в независими от Турция държави, обединени в политически съюз и намиращи се под съвместен пртекторат на всички Велики държави. В последствие е следвало да се създаде също така и гръцка държава. /бел.: за северна граница на гръцката държава, повече от вероятно и разкрито от събиране на едно място на източниците по темата и в т.1 /горе/ - е била предвидена р. Дунав по течението й от от Видин до Тулча/. За неутрализация на образувания след наполеоновите войни англо-австрийски блок, предлагал развиване на съюзни отношения на Русия с Франция.
В 1818 г. е избран за Член на Петербургската академия на науките.
В очите на руския император Александър І Капудистрияс е бил не само “доверен в работите” за гърците, но и негов мнистър по “гръцките работи”, носещ персонална отговорност “за поддържане на спокойствието” сред християнските поданици на султана, и в частност - гърците.
Предложил във Виена да се открие подписка /дарителска кампания/ за “оказване на финансова помощ за млади гърци, които са жадни за образование”. Античността е била на мода. Затова мисълта за възраждане на гръцкото образование, изхождаща от победителя на Наполеон, била с развита с ентусиазъм. Самият Александър І предоставил за тази цел годишни стипендии от 200 холандски червонца, а руската императорица – 100 червонца, други държавници, както и министри, сановнци, и цялата аристокрация с по-нисък ранг, също последвала примера. Тази акция положила началото на гръцкото общество “Филомузос Етерия” /”Общество на любителите на музите”/.
След напускането на длъжността министър на МВнР през 1822 г., Капудстрияс отишъл в Женева, а оттам в Гърция, където бил избран за първи президент.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите