Въпросът е много интересен. Едно време (50-60г.) се занимавах с подобни демографски изчисления, просто защото ми беше любопитно заиграването с числото на ромите и турците. Спор за него имаше между професорите още тогава и доц. К.Кертиков, например, пишеше разни статии, в които оборваше големите стойности. Разбира се, тук не е мястото за подобни анализи, но мога да дам вкратце своето мнение.
1) Повечето от неопределилите се етнически и религиозно са преброилите се по Интернет. ВСЕОБЩО (поне в София) беше мнението, че след като не е задължително, ако не напишеш нищо в тази графа, автоматично те преброяват като българин. Не знам откъде дойде тази заблуда. Освен това, аз самият за малко да изпусна в Интернет тази графа, защото винаги, при каквато и да е регистрация, никога не попълвам графи, в които това не е задължително. Този път се позамислих и се върнах, за да напиша „българин” и „източноправославен”, защото ми се видя прекалено непатриотично. Но иначе в блока повечето хора (а формулярите се попълваха в Интернет главно от младежката част на семействата) са пропуснали тази графа, както ми се оплакаха тази сутрин, когато разбрали по числата, че това е било важно. Толкова за непопълнилите тази графа. Друг е въпросът за смесени бракове и пр.
2) Що се отбася до „македонците”, които преди бяха в цялата страна към 9000 души, а в Пиринско към 2000, то аз лично познавам запалени омовци, които миналия път самоволно записваха целите си семейства като македонци, макар че на част от тях съпругите (или съпрузите) им нямаха нищо общо с тези краища... Този път нежеланието да чакат преброител, мързелът и нещознаването на компютрите ги принудиха много от тях да предоставят на децата си самостоятелно да ги преброят в Интернет и те добре ги преброиха (подредиха)... Все пак, едно от тези момчета ми призна, че е било коректно към отеца си и го записало както той иска („македонец”). В случая има и друго. Онези 9000 души се получаваха главно поради наличие на оженени (омъжени) в БГ хора от Р.Македония, както и на изселили се от Югославия. Те преди биваха преброявани и записвани безусловно, но сега дори при двойно гражданство второто, небългарското гражданство се взема предвид, ако самоопределението е различно от „българин” и затова са изключени от бройката на тукашните „македонци”. Починалите и емигрирали на Запад също трябва да вземем предвид.
3) Турците са намалели, но всъщност те са още по-малко от „преброените”. Винаги в тяхната бройка е имало роми (особено в Кърджалийско и Разградско). Освен това, там биват „преброявани” (ясно кои преброяват) и хора, които отдавна ги няма в България. Това се вижда от бройката в села, където вече няма училища, а числото е горе-долу като преди 1989г. барабар с децата... Неслучайно преди два-три дни един от депутатите на ДПС заяви по НТВ, че предоставянето на други данни би било узаконяване на „етническото прочистване” и че партията му никога няма да се съгласи на това.
4) 4) Ромите са реално повече от преброените, но не и над 200000 отгоре. Отдавна се знае, че към 10-15000 се определят като българи, а останалите – като турци. Тук доста се заиграва с уж масовото разбиране у ромите, че „българин=християнин”, а „турчин = мюсюлманин” и оттам се получвало неромско самоопределение. Преди 25 -30г. бяха поръчали на МВР да ги преброи реално, но като видях как един приятел офицер ги „броеше” в поверените му села („А бе че ги пишем илядо и двеста; отдека да ги знам колко са”). Така ги изкараха тогава 560000 души (при официални около188000). Иначе хората се заблуждават, че са много на брой, защото се движат насам-натам и правят много бели. Ако някъде има гара или автогара – те са там едва ли не всичките. В градчето на майка ми ги мислеха за към петстотин души, а някои дори казваха убедено, че са „къде хиялда”. Оказа се, че като се събраха всички на сватба между деца от двете най-гоилеми фамилии, лично ги преброих на 212 души барабар с гостите им от други населени места... При население от 7,5млн. души, ако такива силно отличаващи се по външен вид хора преминат числото 1 милион, то те вече ще започнат да стават незабележими за българите, защото те ще свикнат стова да са навсякъде около тях. Днес не виждаме подобно нещо, освен в някои малки обезлюдени села. По улици, в автобуси, трамваи, влакове и пр. все още появата на човек от този етнос веднага прави впечатление. Директорката на НСИ е права, когато казва, че реалният им брой може да се види също от други статистики, особено от списъците от онези учреждения, които раздават социални помощи и въобще пари, а там можем да бъдем сигурни, че нещата са раздути от самите роми до пръсване. Въпреки това, пак не се получват повече от 650000 души, преко сили. Вярно е, че раждаемостта им е висока, но налице е и голяма смъртност у ромите в ранна детска възраст и особено след 45г. (както питаше един изследовател на ромите: „Да сте виждали беловлас циганин?”).
Друг въпрос е, че все по-малкото работещи в страната не могат да изхранват повече безработните роми и захвърлените им многобройни деца, поради което трябва да се вземат спешни мерки за ограничаване до нормални размери на раждаемостта у необразованите и безработни български граждани.