|
Преди месеци бях писал по темата.
В град Радомир на Софийското шосе в самия град има и днес 2 гроба на двама червеноармейци.Едно време що партийни и комсомолски билети са връчвани там,що червени и сини връзки на горките и наивни невръстни радомирчета са връзвани там-чет нямат.Легендата е,че двамата бойци са ранени в Румъния и са починали в Радомир,та местните са пожелали да си имат "свети мощи",и са ги погребали насред града.
Краставици на търкалета.
Двамцата "освободители" "незлобиво"взели,че изнасилили една радомирка и в престараването си още по-"незлобиво" са я удушили.
Да,ама явно инструкциите към редовите червеноармейци са били да гепят с мярка и да не изнасилват,за разлика от в Германия,където имали височайша благословия за това.
Накратко,самите им командири взели,че си ги гръмнали.
Мисля,че мястото,където са погребани е идеално да бъде преместен паметникът от центъра на София-хем на главно шосе насред града,хем на гроб на бойци-освободители.
Повечето радомирци,хеле пък по-мургавичките вероятно няма да имат против да им стоварят толкова тона бронз на сгода в града.
Апропо.
В Кюстендил пък на едно и също място са паметникът на загиналите през есента на 1944 г български бойци при Крива Паланка,Страцин,Стражин ,Куманово и паметникът на загиналите от сръбската бомбардировка на града пред пролеттта на 1941 военнослужещи от Вермахта.Наблизо има и паметник на загиналите при тази бомбардивовка граждани,паметник на дейци от ВМРО-повечето избити след 9.9.1944 и неизвестно къде погребани,паметник на Васил и Георги Илиеви от ВИС и др.
Мястото е уместно-градските гробища.
Централен градски паметник в последните години е паметникът на войниците от 13 Рилски полк-нарочно преместен от двора на казармата до централния площад.
Наблизо в градската градина е и възстановеният паметник на Тодор Александров и загиналите за Македония-голям,но ненатрапващ се по височина.
Между другото има и паметник на убития по присъда на Т.Александров министър Ал.Димитров,но в периферията на града.Бая висок паметник на Ал.Димитров има и на лобното му място в Конявската планина.
На прекия му убиец -войводата Иван Бърльо засега няма паметник,защото е свитнат от ВМРО впоследствие за убийството на съпругата си и съпруга на гаджето си.След години може и на него да му издигнат паметник-може и в родното му село-Щипско или другаде във Вардарско,нищо живо се не знае.
В малка градинка до Военния клуб в града има и нов паметник на загиналите през Втората световна война(цялата) кюстендилци-с кръста за храброст и не-по висок от 1,50 метра-на мястото на бюст-паметник на комунистически деец,преместен заедно с подобни нему в двора на музея.
Значи-нема начин да нема начин.
Ако тъпо се инатехме-йок,да си стоят паметниците на местата-паметникът на българските войници щеше да е още в двора на закритата казарма зад зидовете,а не на заслуженото си място в центъра.
Такива ми ти работи.
Текна ми и друго.
В Петрич пък отдавна имаше бюст паметник на Мануш войвода,на широка улица близо до училище,но в сравнително по-периферната Шарон махала.След 1990 г бюстът,моля ви се,е бил вдигнат в калабалъка заедно с тия на дейци на БКП,без да видят по датата на смъртта ,простаците му,че човекът е убит преди Балканската война и е борец против турското робство.Разгеле,някой по-умен се усеща навреме и днес паметникът е в центъра близо до къщата на Ванга,през река Луда Мара.
Нема начин да нема начин.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Tyзлиja на 24.06.11 11:46.</EM></FONT></P>Редактирано от Tyзлиja на 24.06.11 12:05.
|
Re: Трябва ли да има паметник на Съветската армия? [re: XУH3A]
