|
Прав си .И аз мисла че требе да се махне.
Иво Инджев
Беше предсказуемо, че предизвикателството с разкрасяването на съветския окупационен символ в София ще разгневи невежите ( или нежелаещите да признаят истината) руски медии, които продължават да оценяват света със старите комунистически клишета. Ни крачка напред от времето на Сталин, макар в договора с България от 4 август 1992 г. изрично да пише, че двете страни отчитат новите политически реалности ( т.е. изчезването на СССР и комунизпа като провален експеримент) и са свободни да постъпват суверенно спрямо тях !
Отново ни поставят под общ знаменател. Така отричат факта на българския неутралитет към момента на съветската окупация, липсата на германски войски на българска територия и на българска съпротива срещу нахлуването на червената армия, както и наличието на дипломатически отношения, скъсани едностранно от Москва на 5 септември 1944 г. с обявяването на война на България.Съветските ( по манталитет) средства за информация в Русия се възмущават от отношението към съветските „воини освободители“ на България от „фашистката окупация“. Да не говорим, че съветските войски не са дали нито една жертва в България , докато жертвите на българите в състава на червената армия в последната фаза на войната срещу същия този фашизъм са десетки хиляди, но за тях няма паметник в България. Това е вандализъм спрямо историческата памет,истината и националното самочувствие на българите!
Именно този акцент поставих в интервюто си за Си Ен Ен, излъчено преди часове по световната новинарска телевизия. Водещата световна новинарска телевизия „забеляза“ книгата ми „Течна дружба“, чието представяне на същия този паметник беше задружно пренебрегнато от българските средства за дез(информация).
И тук идва въпросът за очакваното тълкувание на сюжета по линията на някакво противопоставяне на руското (съветското) срещу американското влияние, доколкото оцветените скулптури бяха предрешени в стил Анди Уорхол, (иронизиращ всъщност) американската попкултура. За това хипотетично противопставяне ме попита и Ралица Василева в интервюто. Отговарям риторично още веднъж тук и на американци, и на руснаци ( и на русеещите се българи): защо това да е поблем? Нима СССР и САЩ не са били съюзници в онази война? Защо днешните руснаци да се гневят да бъдат оприличвани на съюзниците си. Нима американците не са били антифашисти и защо изобщо комунизмът да има монопол върху правото да се гордее с антифашизма си ( въпреки позорното сътрудничество на СССР с Германия преди нападението на Хитлер и генеологическата близост на националсоциализма и болшевизма)?
„Един от барелефите на величествения монумент е изрисуван с графити, в резултат на което скулптурите на воините освободители са се превърнали в американски киногерои – Супермен, Дядо Коледа, клоуна Роналд, символ на „Макдоналдс” и други персонажи”, съобщава възмутено ИТАР-ТАСС, където обективният прочит на историята, в която няма никакви „воини освободители“ в България е застинал на равнището на „ТАСС е упълномеща да заяви“ – клише,с което са били обявявани комюникетата на Сталин и което беше запазено като закостенял ритуал на съветската пропаганда до последния й дъх. Явно издиханието й обаче не е било последно…
Особено тъпо ( това е точната дума) се възмущават Российская газета и „Новие известия“, които се „изхитряват“ да вкарат в няколко изречения всички лъжи на типичната болшевишка реторика по случая: от „вандзали с особен цинизъм“, през антиамериканския изблик, до обещанието ( от името на българските власти!) паметникът да бъде почистен „скоро“- още в понеделник (т.е. днес).
„Неизвестните вандали са нарисували само част от паметника, но са го направили с особен цинизъм, коментира руското издание „Российская газета”.
Под лозунга „В крак с времето” част от барелефа, изобразяваща войници от Червената армия и атакуващи партизани, се е превърнала в американци. Очевидно на шегаджиите им се е сторило забавно да превърнат войниците и партизаните, освободили Европа от фашизма, в герои от американски комикси, пише още вестникът. Дори и знамето, под което се извършва атаката, се е превърнало в американското, а централно място в композицията заема войник в американска военна униформа.
Паметникът и преди нееднократно е оскверняван от вандали, http://ivo.bg/като на него са били изрисувани свастики, фашистки и антируски лозунги. Този път обаче към вандалския акт е подходено по-„творчески”.“
Очевидно е, че Русия не ни признава за част от Европа. Защото съветските войски са овобождавали кого ли не в Европа, но не и България- тя е била освободена от присъствието на германски войски ( които не са имали статут на окупатори, както е било навсякъде другаде към момента на настъплението на съветските войски, включително в другите бивши германски сателити като Италия,Унгария, Румъния). Не е имало от кого да ни „освобождават“, освен от статута ни на суверенна и независима държава, което те наричат „освобождаване“, а чрез съветската монументална лъжа в центъра на София ( и къде ли още не в България) настояват да се съгласяваме с тази сталинистка интерпретация.
Обаче е време да сме в крак с времето: да повторя отново, че това ни се „позволява“ от договора с Русия в преамбюла, в който се затвъргдава ( и без това подразбиращото се) суверенното право на България да постъпва според новите реалности.
Беше предсказуемо, че предизвикателството с разкрасяването на съветския окупационен символ в София ще разгневи невежите ( или нежелаещите да признаят истината) руски медии, които продължават да оценяват света със старите комунистически клишета. Ни крачка напред от времето на Сталин, макар в договора с България от 4 август 1992 г. изрично да пише, че двете страни отчитат новите политически реалности ( т.е. изчезването на СССР и комунизпа като провален експеримент) и са свободни да постъпват суверенно спрямо тях !
Отново ни поставят под общ знаменател. Така отричат факта на българския неутралитет към момента на съветската окупация, липсата на германски войски на българска територия и на българска съпротива срещу нахлуването на червената армия, както и наличието на дипломатически отношения, скъсани едностранно от Москва на 5 септември 1944 г. с обявяването на война на България.Съветските ( по манталитет) средства за информация в Русия се възмущават от отношението към съветските „воини освободители“ на България от „фашистката окупация“. Да не говорим, че съветските войски не са дали нито една жертва в България , докато жертвите на българите в състава на червената армия в последната фаза на войната срещу същия този фашизъм са десетки хиляди, но за тях няма паметник в България. Това е вандализъм спрямо историческата памет,истината и националното самочувствие на българите!
Именно този акцент поставих в интервюто си за Си Ен Ен, излъчено преди часове по световната новинарска телевизия. Водещата световна новинарска телевизия „забеляза“ книгата ми „Течна дружба“, чието представя
не на същия този паметник беше задружно пренебрегнато от българските средства за дез(информация).
И тук идва въпросът за очакваното тълкувание на сюжета по линията на някакво противопоставяне на руското (съветското) срещу американското влияние, доколкото оцветените скулптури бяха предрешени в стил Анди Уорхол, (иронизиращ всъщност) американската попкултура. За това хипотетично противопставяне ме попита и Ралица Василева в интервюто. Отговарям риторично още веднъж тук и на американци, и на руснаци ( и на русеещите се българи): защо това да е поблем? Нима СССР и САЩ не са били съюзници в онази война? Защо днешните руснаци да се гневят да бъдат оприличвани на съюзниците си. Нима американците не са били антифашисти и защо изобщо комунизмът да има монопол върху правото да се гордее с антифашизма си ( въпреки позорното сътрудничество на СССР с Германия преди нападението на Хитлер и генеологическата близост на националсоциализма и болшевизма)?
„Един от барелефите на величествения монумент е изрисуван с графити, в резултат на което скулптурите на воините освободители са се превърнали в американски киногерои – Супермен, Дядо Коледа, клоуна Роналд, символ на „Макдоналдс” и други персонажи”, съобщава възмутено ИТАР-ТАСС, където обективният прочит на историята, в която няма никакви „воини освободители“ в България е застинал на равнището на „ТАСС е упълномеща да заяви“ – клише,с което са били обявявани комюникетата на Сталин и което беше запазено като закостенял ритуал на съветската пропаганда до последния й дъх. Явно издиханието й обаче не е било последно…
Особено тъпо ( това е точната дума) се възмущават Российская газета и „Новие известия“, които се „изхитряват“ да вкарат в няколко изречения всички лъжи на типичната болшевишка реторика по случая: от „вандзали с особен цинизъм“, през антиамериканския изблик, до обещанието ( от името на българските власти!) паметникът да бъде почистен „скоро“- още в понеделник (т.е. днес).
„Неизвестните вандали са нарисували само част от паметника, но са го направили с особен цинизъм, коментира руското издание „Российская газета”.
Под лозунга „В крак с времето” част от барелефа, изобразяваща войници от Червената армия и атакуващи партизани, се е превърнала в американци. Очевидно на шегаджиите им се е сторило забавно да превърнат войниците и партизаните, освободили Европа от фашизма, в герои от американски комикси, пише още вестникът. Дори и знамето, под което се извършва атаката, се е превърнало в американското, а централно място в композицията заема войник в американска военна униформа.
Паметникът и преди нееднократно е оскверняван от вандали, като на него са били изрисувани свастики, фашистки и антируски лозунги. Този път обаче към вандалския акт е подходено по-„творчески”.“
Очевидно е, че Русия не ни признава за част от Европа. Защото съветските войски са овобождавали кого ли не в Европа, но не и България- тя е била освободена от присъствието на германски войски ( които не са имали статут на окупатори, както е било навсякъде другаде към момента на настъплението на съветските войски, включително в другите бивши германски сателити като Италия,Унгария, Румъния). Не е имало от кого да ни „освобождават“, освен от статута ни на суверенна и независима държава, което те наричат „освобождаване“, а чрез съветската монументална лъжа в центъра на София ( и къде ли още не в България) настояват да се съгласяваме с тази сталинистка интерпретация.
Обаче е време да сме в крак с времето: да повторя отново, че това ни се „позволява“ от договора с Русия в преамбюла, в който се затвъргдава ( и без това подразбиращото се) суверенното право на България да постъпва според новите реалности.
|
Re: Трябва ли да има паметник на Съветската армия? [re: XУH3A]
