Влизал съм парка. Доста отдавна, и не си спомням точно какви екземпляри имаше, но беше интересно. Имаше павилион, където можеше да се купи всякакви блузки с Ленин и Че Гевара, сувенирчета със сърпчета и чукчета, и други такива. Спомням си, че не беше тягостно, а напротив - чувстваш своеобразно облекчение, изникваха спомени от детството и от казармата, от Будапеща в края на 80-те. Все пак, искам да кажа на останалите, че Будапеща в края на 80-те не беше като София по същото време. Даскалицата ни по унгарски (лека и пръст!) съвсем спокойно ни разказваше политически вицове от сорта на "умрял Янош Кадар...". Привечер на Ваци се събираха младежи, свиреха на китари, пееха антикомунистични песни и открито псуваха УСРП и властта. Сега тази улица, въпреки че си остава привлекателна за туристите, и че художниците на портрети и шаржове все още са си там (един българин - Пешо художника - пръв успя да си издейства разрешително да рисува там) за мен е загубила предишния си чар.

А ние още се чудим, дали не сме закъснели фатално, какво ще каже Лукойл и как да си спестим националната енергия за по-велики цели...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите