|
Според германският консул в Скопие: "... Македонското население без изключение приветства интернирането на евреите..."
Комисарят по еврейските въпроси в България
Александър Белев (със шапката и балтона в центъра
на кадъра) надзирава отпътуването на евреите от
скопската гара (март 1943 г.)
Секретен доклад № 23 на германския консул в Скопие Вите до германската легация в София за започналото депортиране на българските евреи от територията на Македония
Скопие, 18 март 1943 г.
Изселването на евреите от Македония започна, както беше съобщено с телеграма от 11 т. м., през нощта на 10 срещу 11 март 1943 г. и завърши на 11 вечерта. Според сведенията на коменданта на концентрационния лагер (тютюневата режия — Скопие) г-н Драганов първоначално са изселени 9240 души, което е с около 10% по-малко, отколкото официалните сведения по българската регистрация.
Може да се предполага, че част от липсващите евреи са успели да избягат и че друга част са се укрили. Досега полицията е успяла да издири и да интернира малко от тези евреи. Налага се по спешност тези евреи да бъдат издирени и наред с тях да се открият и останалите все още нерегистрирани, тъй като несъмнено те са в района на генералното консулство. Според сведенията на г-н Драганов евреите ще бъдат извозени с вагони от Скопие равномерно, след което ще бъдат предадени на немските власти както следва:
1. Извозване на 22 март 1943 Г.
2. Извозване на 25 март 1943 г.
3. Извозване на 29 март 1943 г.
4. Извозване на 1 април 1943 г.
Господин Драганов ме помоли да му помогна при съставянето на поименните списъци на евреите, които трябва да бъдат на немски език в съответствие с желанието на германските власти, тъй като той не разполага с необходимия .персонал, говорещ немски, както и с необходимите машини с латински букви. Счзовах се в интерес на срочното провеждане на акцията, като предоставих превеждането на тези списъци от преводачи на генералното консулство от български на немски.
Изселването се проведе без смущение и без съпротива от страна на евреите. Униформената полиция премести семействата в концентрационните лагери в съответствие с тези поименни семейни списъци. Общинското управление в Скопие осигури коневози, които извършиха транспортирането на разрешения багаж — 45 кг за лице.
Вземането на ценни предмети от какъвто и да е вид (злато, сребро, украшения и др.) беше забранено. В лагера багажът на всички евреи, включително и на децата, беше подложен на щателен преглед и всички забранени предмети, които бяха намерени, са конфискувани. Жилищата на изселваните евреи бяха незабавно служебно запечатани след напускането им.
Няма оплаквания по отношение на поведението на евреите в лагера. До момента няма опити за бягство.
Македонски евреи пред Тютюневия монопол в Скопие
снимки: ushmm.org
Ако нещо от планираните действия срещу евреите се е разчуло предварително, според тукашния комисар по еврейските въпроси то за съжаление навярно се дължи на откритата размяна на телеграми между софийските и тукашните български служби, извършена въз връзка с ор-
120
ганизирането на концентрационните лагери няколко дни преди започване на изселването. Трудно е да се установи точната истина.
Имайки предвид освобождаването от концентрационните лагери на евреи с техните семейства до 17 т. м., отправих запитване до началника на полицията в Скопие полковник Богданов, който даде следния отговор:
„По нареждане на правителствения директор д-р Д. Раев са освободени четири еврейски семейства от италиански произход, а именно:
1. Матилда Соломон Маталом, ул. „Княз Кирил" № 83.
2. Хаим Соломон Маталом, ул. „Княз Кирил" № 83.
3. Естер Соломон Маталом, ул. „Княз Кирил" № 83.
4. Алфред Лазар Модияно, ул. „248" № 3.
5. Мария Лазар Модияно, ул. „248" № 3.
6. Джакомо Лазар Модияно, ул. „248" № 3.
7. Соломон Йосиф Йосиф, ул. „87" № 28.
8. Алегра Соломон Йосиф, ул. „87" № 3.
9. Алберт Леон Алтарас, ул. „Княгиня Евдокия" № 25.
10. Флора Алберт Алтарас, ул. „Княгиня Евдокия" № 25.
Въз основа на заповед на софийското правителство освен това бяха уволнени следните лекари и аптекари заедно с техните семейства:
1. Рахамин Низим Мандил с майка Сара.
2. Лека Давид Рубен с баща Рафаил, майка Рахел, син Райго и дъщеря Рела.
3. Якоб Мордехай Бити с майка Хана, баща Мордехай, сестра: Ана.
4. Хилда Арон Сури със синове Низим и Леон.
5. Ракета Арон Сури със син Симон и баба Терасим.
6. Елио Ашер Франсес с жена Ана, дъщеря Риня, баща Ашер а майка Естер.
7. Соломон Йосиф Йосиф с жена Алегра, дъщеря Сола.
8. Рафаил Хеския Лияде с баща Хеския и майка Ребека.
9. Хаим Низим Авраванел с жена Перса, дъщеря Райка и син Низим.
10. Аврам Самуил Бенвенисти с жена Луна, синове Миле и Райко.
11. Бора Хаим Варон с жена Матилда, син Хаим.
12. Матилда Ишай Кастро с баща Ишай, майка Вида, сестра Естер и брат Алберт.
13. Якоб Хаим Калдерон с жена Ела, дъщеря Драгина и син Хаим.
14. Самуил Арон Амодай с жена Татяна, сестра Реди, майка Рахел.
15. Абрахам Низим Низим с жена Матилда, дъщеря Зара, дъщеря-Наталия и син Низим."
Днес полковникът от полицията Богданов съобщи, че по указание на околийския лекар на Скопския район горните евреи ще бъдат изпратени в северомакедонските градове Куманово, Враня, Сурдулица и други, където се чувства остра нужда от лекари. Полковникът от полицията изрази същевременно своите съжаления, че е принуден да изпълни тази заповед, и посочи, че сега тези евреи ще отидат в най-опасните в политическо отношение селища в Македония.
121
В тази връзка той направи следното интересно съобщение: неотдавна провел акция срещу партизаните в района на Сурдулица, която завършила със залавянето и разстрелването на 160 бандити, изобличени на място в извършването на престъпления. Само два дни по-късно Радио Лондон съобщило в най-големи подробности за тази акция на български език. В същото време то не споменало нито една дума за изселването на евреи, извършено преди седмица. Според него това е доказателство, че след изолирането на евреите разузнавателната служба на англичаните и американците в Македония е нарушена. В момента в тази връзка се извършва щателно претърсване на напуснатите еврейски жилища за откриването на предавателни станции. Полковникът ще ме уведоми допълнително за резултатите от тези действия.
От концентрационния лагер в Скопие са освободени още:
1. Гертруда Фридрих Евълт;
2. Вилма Егон Хуберт
от немски произход, сключили брак с евреи, а след това отказали се от своите съпрузи.
Накрая полковникът от полицията съобщи, че по заповед на правителствения директор д-р Д. Раев евреинът д-р Иван Израел Франк, бивш немски поданик, изобщо не е бил изселен или интерниран.
Докато македонското население без изключение приветства интернирането на евреите и с радост констатира, че след него на пазара могат да се намерят хранителни продукти от всякакъв вид, главно мляко, олио, яйца и месо, и то на цени с 50 % по-ниски от предишните,
”
със съжаление трябва да докладвам, че италианските служби в Скопие, както и католическият епископ д-р Смилян Чекада, проявяват твърде непристойно отношение.
В тази връзка комисарят по еврейските въпроси и полковник от полицията Богданов, проявил се при изселването и интернирането на евреите като твърде далновидна и енергична личност, ни съобщи между другото и следното:
През целия ден на интернирането служители от италианското консулство са се намирали в непосредствена близост до концентрационния лагер и се опитвали да разговарят с евреите. От тяхното поведение може да се заключи, че те са действали по поръчение на своята служба, тъй като на 11 т. м. на гражданското население е било забранено да се движи в града.
Италианският комендант на гарата също се опитал няколко пъти заедно с един карабинер да влезе в лагера.
Всички опити на италианците, включително и на трима италиански войници, да установят връзка с евреите в лагера са били предотвратени от българската полиция.
В деня на интернирането епископ д-р Смилян Чекада изпратил предизвикателно по своя тон и форма писмо до полковник Богданов, в което между другото окачествил акцията срещу евреите като „болезнена".
В категорична форма той поискал незабавно да бъдат освободени 31 евреи, покръстени през 1941 —1943 г., сред които била и г-жа Рен дьо Кок. Накрая заплашил полковника с търсенето на отговорност, в случай че евреите в лагера бъдат третирани нехуманно.
122
Радостен е фактът, че
“
след отстраняването на евреите по-голяма част от населението разбрало какво бреме са представлявали те за него.
”
Въпреки, че от депортацията на евреите са изминали повече
от 55 години, все още в Битоля се усеща омраза към тях.
Снимка от осквернените евреиски гробища през 2000 г. в града
Преди всичко то установило, че на пазара за хранителни продукти се сложил край на грабителството. Въпреки този успех от политическа и военна гледна точка е наложително да се отстрани и последният евреин в Македония, с което вражеските сили ще бъдат лишени от своите най-надеждни помагачи.
|
да се побъзикам с Фактора
