Българското общество през 1990-1997 постигна катарзис - видя, че всичко старо трябва да се махне и да се започне наново. Понеже за щастие комунистите не ни бяха оставили кой знае какво политическо бреме, проблемите от международен характер, бяха малки. Може би само "възродителния процес", но той малко по малко беше изплатен като грях и сега наистина няма какво да ни пречи. По-скоро другите имат дългове към нас, не ние към някой друг.
За разлика от нас, македонците не могат да направят същото, защото ще изчезне идентичността им. Те не могат дори да се освободят от югославския команден модел на управление на държавата, защото той е крепителя на идентичността. Не могат да се позволят свобода на словото без маргинализиране на "опасните" автори. Не могат да се позволят и свободен пазар, какъвто има в България, защото една финасова криза ще подкопае доверието към македонисткия елит. В Македония всичко е полу-, тях ги е страх от крайности, затова винаги ще са полу-държава с полу-идентичност.
Има и обективни фактори - България е географски по-благоприятно разположена и е с по-голямо население. Това обаче вместо на накара македонците да са по-внимателни към съседите си, ги тласка в допълнителен изолационизъм и простотия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите