93 години от гибелта на полковник Борис Дрангов
26 май 2010 | 08:33 | Агенция "Фокус"

София. На 26 май се навършват 93 години от героичната смърт на командира на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050 в Завоя на река Черна.
На името на полковник Борис Дрангов са наречени три села в границите на днешна България – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово Пловдивско.
Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „Полковник Борис Дрангов”.
Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. „Аз служих при Дрангов!”
С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание „Има Дрангов – има хляб!”
Дрангови са 432 градски комитета, създадени в България между двете световни войни. Унижената, но непобедена България е имала нужда от образи, от герои, които да обединяват, а не да разделят. Защото войници и школници на Дрангов са министри, общественици, журналисти, генерали, лекари и писатели. Сред Дранговите възпитаници ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, убит без съд и присъда след 9 септември 1944 г., както и на левия журналист и комунистически деятел Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, известен като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев...
Сред Дранговите приятели, близки колеги и съмишленици ще открием Йордан Йовков, Андрей Протич, Елин Пелин, генерал Никола Жеков, генерал Александър Протогеров, генерал Климент Бояджиев, Христо Силянов... Елитът на България между двете световни войни. Легендите и разказите за Дрангов живеят почти век след смъртта му.
Дрангов е погребан в родното му Скопие. Старите скопяни твърдят, че Скопие помни две погребения. Дранговото и това на Велимир Прелич, сръбския сатрап, зарекъл се да разплаче дете в майка, затова че е българче. Прелич го изпратили, за да са сигурни, че си е отишъл. Дрангов, защото всички го обичали...
През 1917 г. Борис Дрангов е погребан в двора на скопската църква „Св. Димитър”. Църквата най-тясно свързана с борбата за българската екзархия и самостоятелността на българската църква. След установяването на сръбския режим в Македония, костите на полковник Дрангов са изровени и пренесени в скопското гробище Бутел.
През 1991 г. урна с пръст от двора на „Св. Димитър” бе погребана на Военния мемориал-костница в София.
При тези над 7 444 български офицери, загинали за свободата и обединението на България, начело на своите войници.
Същата тази България, пред която Дрангов така благоговееше...
Днес Агенция „Фокус” заедно с електронното издание-албум „Изгубена България” ( www.lostbulgaria.com) на художника Пейо Колев, представя подбрана галерия от личния албум на полковник Борис Дрангов, предоставен от госпожа Райна Дрангова.