Тъга за юг - Константин Миладинов


Орелски криля как да си метнех и в наши стърни да си прелетнех! На наши места я да си идам, да видам Стамбол, Кукуш да видам, Да видам дали сънцето и тамо мрачно угревят, како и вамо.

Ако како овде сънцето ме стретит, ако пак мрачно сънцето светит: На път далечни я ке се стегнам, и в други стърни ке си побегнам, каде сънцето светло угревят, каде небото дзвезди посевят.

Овде йе мрачно и мрак мъ обвива и темна мъгла земя покрива: мразой и снегой, и пепелници, силни ветрища и виюлици, Околу мъгли и мразой земни, а въгради студой, и мисли темни.

Не, я не можам овде да седам! Не, я не можам мразой да гледам! Дайте ми криля я да си метнам и в наши стърни да си прелетнам: на наши места я да си идам, да видам Охрид, Струга да видам.

Тамо зората греит душата и сънце светло зайдвит в гората. Тамо дарбите природна сила со съта раскош ги растурила: Бистро езеро, гледаш, белеит или од ветар сино темнеит: поле погледниш, или планина - сегде Божева йе хубавина.

Тамо по сърце в кавал да свирам, сънце да зайдвит, я да умирам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите