|
|
| Тема |
 Из "Български дневник" на Иречек |
|
| Автор |
Щъpkoт (fyromophagos) |
|
| Публикувано | 07.03.10 22:35 |
|
|
|
1879-1884 г.
30/18 април, събота 1881 г.
" Вацов /Спас Вацов от Пирот, б.м./ пристигна. Бил в Пирот. Там работите стояли зле. Градът цъфтял от търговия с Видин, София и Дупница, сега границата и митата пресекли жилите, всичко било в застой, никаква търговия, мъртвило, хората се вдетинили и отпаднали в своите празни дюкяни. Това действало и на техните политически чувства. И досега носели фесове, за да не бъдели принудени да поздравяват началника и чиновниците и "защото не били още освободени". Чиновниците живеели там като на заточение, никой не ги посещавал, само един-единствен,някогашният директор на реалка Милошевич /?/, пиротски народен представител, дружел с населението, защото майка му била българка /от Крайтимошко/. По къщята навсякъде били окачени ликовете на руския цар и на българския княз, обаче никъде на Милана. Там имало трикласна реалка с 57 ученика, учителите били полудиви. Селяните не знаели какво да правят, един отишъл в Княжевец, смеели му се, че бил българин, отишъл в Цариброд, смеели му се, че бил сърбин- какъв съм тогава? Все пак съм българин! На княжеския празник през август пиротчани искали да направят голям килим на княза. Килимарската индустрия западнала. Страхът от железницата, тя щяла да ги съсипе съвършено.....
Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".
| |
| |
| 
|
|
