|
След като го имаме прочетен учебникот за VI-то одделение, веке е време да прескочиме до гимназията (реформирана и нереформирана)...
1.История за първа година гимназиално образование — Бл. Ристовски, Ш. Рахими, С. Младеновски, Тодор Чепреганов и Митко Б. Панов, Скопие, издателство „Алби“, 2006 г.
2. История за втора година реформирано гимназиално образование — Бл. Ристовски, С. Младеновски и Ст. Киселиновски, Скопие, издателство „Просветно дело“ АД, 2002 г.
3. История за втора година реформирано гимназиално образование — Бл. Ристовски, С. Младеновски и Ст. Киселиновски, Скопие, издателство „Просветно дело“ АД, 2003 г.
4. История за четвърта година реформирано гимназиално образование — Д. Петреска, В. Ачкоска и М. Пешевска, Скопие, издателство „Табернакул“ АД, 2005 г.
5. История за шесто отделение — Бр. Панов, Андон Горчевски, М. Бошкович, Скопие, издателство „Просветно дело“ АД, 2002 г.
6. История за седмо отделение — Бл. Ристовски, Ш. Рахими, С. Младеновски, Ст. Киселиновски и Тoдор Чепреганов, Скопие, издателство „Алби“, 2005 г.
7. История за осмо отделение — Вл. Велковски, Ал. Сейди, Ар. Алядеми, Д. Ристеска и Г. Павловски, Скопие, „Просветно дело“ АД, 2005 г.
Го сакате?
Автор е историкът Николай Иванов, който в брой втори за 2008 г. на сп. "Македонски преглед" е писал за "Българската история в учебниците за гимназиален курс на обучение в Република Македония". Публикувам откъс от статията:
"В областта на средновековната българска история, от десетилетия се наблюдава постоянна тенденция към „помакедончване“ на владетели като Самуил и Иван Владислав, за които документите от епохата, както и съвременната историография са единодушни за българската им етническа идентичност. Това изопачаване и натъкмяване на фактите се прави с единствената цел да се „приспособят“ българските историческите личности от Македония към господстващата днес в Р Македония доктрина на македонизма.
...
Разглеждайки дейността на четиримата братя Арон, Моисей, Давид и Самуил авторите на учебника „История за шесто отделение“. Автори Бранко Панов, Андон Горчевски, М. Бошкович. Ск., издателство „Просветно дело“ АД, 2002 г. съзнателно не посочват териториите, в които са управлявали комитопулите. Може би този факт се дължи на обстоятелството, че Арон е резидирал в Средец (дн. София), а Самуил — в далечния от границите на географска Македония град Видин? Изхождайки от този пропуск, следва въпросът, защо тяхната дейност е разглеждана като борба за „освобождението“ на Македония от българска власт, след като двама от четиримата братя управляват територии далеч извън пределите на днешна Вардарска Македония?
[+/-] ...виж целия текст
Описвайки дейността на цар Самуил, авторите на разглежданите учебни пособия скриват, че в 976 г. той заедно с други двама български боляри Петър и Боян водят успешни боеве срещу Византия, които завършват с кратковременно освобождаване на цяла Североизточна България.
В уроците за историческото развитие на Македония в края на Х в. е премълчан и друг важен момент. Синовете на Комит Никола приемат и покровителстват българския патриарх Дамян, който след завладяването на Преслав от византийците продължава от Преспа и Охрид да изпълнява задълженията си на глава на българската църква.
Никъде не се споменава и за Битолският надпис на Иван Владислав, в който владетелят се титулува като „... Йоан самодържец български“. Пропускът на авторите вероятно е продиктуван и от продължението на документа, в който племенникът на Самуил уточнява, че крепостта (Битоля) е възстановена, за да служи „...за убежище и за спасение и за живота на българите“.
Сходно е отношението на авторите на учебниците по история в Р Македония и към наличната изворовата база. Обект на фалшифициране и изопачаване стават редица средновековни автори, в това число Кекавмен, Анна Комнина, византийския император Василий II и други, които свидетелстват че Самуил, неговият племенник, а и населението в управляваните от тях земи са част от българския етнос на Балканите. Показателен пример в това отношение е урокът „Въстанията на македонския народ в ХI в.“ в гореспоменатия учебник за „шесто отделение“. В текста многократно се изтъква, че въстаническото движение под ръководството на Петър Делян е всъщност „въстание на македонския народ“ против византийска власт, въпреки, че в края на урока е публикувана илюстрация, представляваща изображение на Петър Делян от миниатюра в Манасиевата хроника (ХIV в.), на която е изписано „Българинът Делян“.
В урока от същия учебник, разглеждащ обособяването на „Македонската църква“ (70-72 с.), отново се фалшифицират историческите факти. В текста двамата светци са представени като родоначалници на „Македонска църква“ през Средновековието. Налице е очевидно премълчаване на всеизвестните факти, че цялата дейност на Св. Климент и Св. Наум в Охрид е била вдъхновявана, подкрепяна и финансирана от българския владетел Симеон I, а по това време Охридската епископия е част от Българската архиепископия.
Изопачаване на исторически факти забелязваме и в почти всички уроци на учебниците за нова и най-нова история. Например още в началото на урока „Възраждането и културата в Македония“ се твърди, че „от втората половина на ХIХ в. в Македония започва един процес на културна еманципация на „Македонския народ“ и:
„... особено македонската интелигенция, търсеше въвеждането на „македонския народен език“ в просветата...“.
Чрез подобни твърдения, нямащи нищо общо с историческата истина, съзнателно се правят опити да се омаловажат редица свидетелства, предимно от местен произход, в които категорично е заявено, че мнозинството от населението в Македония се самоопределя като българско. Правят се внушения, че автори като Й. Кърчовски, К. Пейчинович, К. Шапкарев, Д. Македонски и др. са писали учебници на основата на „народен македонски език“, докато в същото време из страниците на същите тези книги, четем, че те са написани на: „простейшии български език“ (Й. Кърчовски),“ ...на български език“ (същия, „Чудеса на пресвета Богородица“, Будапеща, 1817 г.). Кирил Пейчинович пише в „Огледало“, че е описал различни потреби „на езика на българите от Долна Мизия“ (Македония), а още в уводната част на излязлата през 1840 г. „Утешение на грешника“ предупреждава, че „тълкуването е на прост език — български от долна Мизия, скопски и тетовски“. Димитър Македонски, който е известен публицист от Македония, в своя статия, публикувана във в. „Македония“ от 16.02.1871 г., казва, че „...македонците не са цинцари, нито друг някои народ, но са чисти българи...“. Три години преди това, през 1868 г., роденият в Охрид Кузман Шапкарев издава „Български буквар ... на наречие по вразумително за Македонските българи“, а през 90‑те години на ХIХ в. в София публикува четиритомника „Сборник от Български народни умотворения“. В автобиографията си, писана през 1864 г. в Прилеп, заявява, че баща му е българин „... Михайл Шапкаров, родом Българин от с. Лесковец...“.
Авторите на уроците за възрожденските процеси в Македония изопачават и делото на братята Димитър и Константин Миладинови от Струга, десетилетната културно-просветителска дейност на Ст. Веркович, творбите на Райко Жинзифов и Григор Пърличев, като в един от уроците се твърди, че през:
„... ХIХ в. се увеличи интереса към фолклора и езика на Македонците. Като в този процес особена роля изиграват сборниците с народни умотворения на Димитър и Константин Миладинови, Стефан Веркович и др.“
Знайно е обаче, че истинското име на сборника на братя Миладинови е „Български народни песни от Македония“, а този на Ст. Веркович е озаглавен „Народни песни на Македонските българи“.
В посоченият вече учебник за „шесто отделение“ на с. 112, в урока „Формирането и дейността на МРО“ (както се вижда още от заглавието) се изопачават името и първият устав на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Твърди се, че на 23.10.1893 год. в Солун е основана „Македонска Революционна Организация“, без обаче авторите да признаят, че първото и име е Български Македоно-Одрински Революционен Комитет. Също така се прави опит да се представят основателите на Организацията като част от т.нар. Македонска интелигенция, прикривайки факта, че и шестимата са работели в български институции, били са български учители, български инспектори, български публицисти. Спекулира се и с твърдението, че на Учредителното събрание се е взело решение организацията да бъде тайна, в която могат да членуват „сите жители на Македония“, но в действителност в първоначалния текст на устава, изготвен от Гоце Делчев и Гьорче Петров, е написано само, че в нея могат да участват всички българи от Македония.
Изопачават се обстоятелствата по възникването, целите и дейността на Върховния Македоно-Одрински Революционен комитет. Твърди се, че той е създаден от българската власт с цел да се манипулира освободителното движение в Македония. Никъде обаче не се споменава, че почти всички дейци на комитета са от Македония и Тракия. Целенасочено се избягва използването на пълните названия на Върховния комитет и ВМОРО, тъй като македонистката антибългарска доктрина все още не е напълно изяснила отговора на въпроса за присъствието на „Одрински“ в наименованията на посочените организации.
Изопачаването на факти в учебниците по история в Р Македония продължава въпреки реформите в гимназиалното образование през последните няколко години. В подкрепа на тази констатация е и урокът „Македония и Македонският народ в I световна война“ (с. 28-32 — „История за трета година гимназиално образование…“), в който се говори за мобилизация на близо 33 хиляди „македонци“ в българската армия. Истината обаче е съвсем друга. В действителност става въпрос за доброволно участие на десетки хиляди хора от Македония в Македоно-Одринските опълченски дружества по време на Балканските войни и Първата световна война. Не е за подценяване и констатацията, че във всички архивни документи, останали от тези събития, доброволците от Македония се самоопределят като българи, с майчин език български.
Не по различно е положението и в другите глави на споменатия учебник за трета година гимназиално образование. Пример в това отношение откриваме в урока „Македония във времето на Младотурската революция“, с. 137-140, където се изтъква, че:
„... в август 1909 г. в Солун привържениците на МРО формират Народната федеративна партия“.
Но никъде преди това или след тези думи не се споменава, че истинското название на новоучредената политическа формация е „Народно-федеративна партия (Българска секция)“.
В уроците, разглеждащи навлизането на българските войски в Македония през 1941 г., не е отразено организирането и дейността на „Българските акционни комитети за Вардарска Македония“, съставени изцяло от местни хора и обединяващи в своите структури почти без изключение цялата родолюбива македонска интелигенция от междувоенния период.
Наред с множеството случаи на изопачаване и премълчаване на редица факти, свързани с исторически събития и личности в учебниците по история в Република Македония, се наблюдават и някои очевидни несъответствия в рамките на самия текст. Примери в това отношение откриваме както в уроците за средновековната история, така и в тези, описващи по-новата история на географския дял Македония. В урока за „Македонската“ държава непосредствено преди и след смъртта на цар Самуил, е публикувана илюстрация от Манасиевата хроника, на която са изобразени ослепените от император Василий II самуилови воини. В обяснителния текст под илюстрацията е обяснено, че става въпрос за „македонските“ войници, докато на самата илюстрация ясно се чете текстът на старогръцки „...българи“.
В заключение, вследствие на направения анализ може да обобщим, че в учебниците по история в Р Македония често се наблюдава изопачаване и премълчаване на исторически факти и събития. Там, където съществуват няколко хипотези, касаещи дадено събитие, се избира целенасочено антибългарската и се налага като единствената правдива. Това говори за умишлено избирателен подход към поднасянето на информацията. Често се наблюдават явни противоречия и фалшификации на историческите извори, даващи информация за определено събитие. Има множество необосновани твърдения, което поставя под въпрос тяхната достоверност."
Редактирано от Цъpнopизeц на 22.02.10 17:31.
|