Общия брой на българите, емигрирали в България през 1913г. от Източна Тракия е - 51 427 души. В тази бройка не се включват бежанците от европейската част на Цариградския вилает и градското население на И. Тракия. С тях преселниците от И. Тракия стават около 70 хил. души. Такива са сведенията, предоставени в края на 1913г. от Одринската българска митрополия. Тези цифри кореспондират и с други анкети, както и с цифрата на 14 000 регистрирани бежански семейства в България от И.Т. през 1914г.

Ето и разбивка на бежанците от селата по каази:
Одринска - 11 012 души от 37 села (малка част от тях са в България след 15г. и до сега)
Лозенградска - 7884 души от 16 села
Мидийска - 327 души от 1 село
Визенска -1737 души от 3 села
Бунархисарска - 4639 души от 6 села
Люлебургазка - 760 души от 1 село
Малгарска - 3719 души от 6 села
Бабаескийска - 1032 души от 3 села
Узункюприйска - 7343 души от 5 села
Кешанска - 2132 души от 1 село
Еноска - 150 души от 1 село
Хайреболска - 511 души от 1 село
южни части на Малкотърновска и Василиковска останали в Турция - 6292 души от 15 села

В бройката са включени и територии, присъединени към България през 1915г., които сега не са част от понятието "Източна Тракия":
- южна част от Мустафапашанска - 4140 души от 8 села (основно сега част от Б-я - в Свиленградско и малка част от Гърция, околия Тригоно) и Димотишка - 1556 души от 4 села (3 от които сега са част от Западна/Гръцка Тракия, а само едно е било на източния бряг на Марица). Също и няколко от селата по южните склонове на Сакар, спадащи към Одринско, които сега са в България (от след 1915г.) в Свиленградско.

Редактирано от gioni на 24.01.10 21:39.