|
Описано е, че голяма част от турците всъщност са помаци. Повтарям отново някои неща, като се надявам, че разбираш български и не четеш с речник-преводач, защото стария стил може и да не го прочетеш правилно.
Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924
Анастасъ Разбойниковъ
Като оставимъ настрана всички по-стари данни за броя на населението по народности въ Западна Тракия, можемъ да споменемъ, като сравнително вѣрно, административното преброяване презъ 1919 год., Направено набързо отъ българскитѣ власти, чрезъ секретарь-бирницитѣ. Даннитѣ отъ това преброяване сѫ следнитѣ:
[[ Българи [Xристияни / Мохамедани (помаци) / всичко ]/ Турци / Гърци / Разни
Гюмурджинска и Ксантийска: [ 29,007 / 17,369 / 46,376 ] 77,530 / 410 / 4,405
Карагачка, Димотишка, Суфлийска и Дедеагачка: [ 58,934 / ___ / 58,934 ] / 2,009 / 28,237 / 6,517
Всичко: [ 87,941 / 17,369 / 105,310 ] 79,539 / 28,647 / 10,922 ]]
-----------
„Съ промѣната на режима въ страната (отъ български въ междусъюзнишки — Б. М.), пише Ив. Алтъновъ, настана ново прегрупиранена народноститѣ въ Тракия. Голѣма часть отъ българския елементъ се прехвърли въ стара България, а въ Тракия започна нахлуването на гърци . . . За по-скорошното имъ завръщане въ страната работѣха отъ гръцка страна множество комитети, основани набързо въ Тракия и вънъ отъ нея. Самиятъ генералъ-губернаторъ следѣше за настаняването на новодошлитѣ гръцки бѣжанци и имъ указа всички възможни улеснения . . . Всички, които бѣха обитавали нѣкога Тракия, трѣбваше отново да се преселятъ въ страната. Мнозина отъ тѣхъ, настанени по островитѣ на Бѣло море, безъ всѣко желание за завръщане, се видѣха натоварени на параходитѣ, които ги отведоха въ Дедеагачъ. — Настаняването на тия своего рода бѣжанци ставаше по предварително начертанъ планъ на действие. Най-напредъ се целѣше да се засили гръцкото влияние, предимно въ Димотишки и Суфлийски дистрикти. Презъ януарий 1920 год., военниятъ контрольоръ на Суфлийския дистриктъ донесе съ единъ обстоенъ рапортъ до генералъ-губернатора за усилията на гръцката пропаганда да настани
въ Тракия възможно повече гръцки семейства. Той отбелязваше въ резултатъ на предприетата анкета, че много отъ завърналитѣ се гръцки бѣжанци не само, че никога не сѫ обитавали Тракия или Македония, но имало и такива, които идатъ отъ Мала Азия и крайбрѣжията на Черно море съ обещание, че френскитѣ власти въ Тракия ще имъ раздадатъ работна земя, земедѣлски пособия, храни и пр. По-късно сѫщото обстоятелство бѣ констатирано и отъ военния контрольоръ на Карагачкия дистриктъ”. (Междусъюзнишка Тракия, София, 1921 г., стр. 34—35). „Общо взето, продължава Ив. Алтъновъ, въ Тракия се заселиха, следъ учредяването на новия междусъюзнишки режимъ, не по-малко отъ 20—30 хиляди души гърци, много отъ които не бѣха обитавали никога страната”. (Междусъюзнишка Тракия, стр. 42).
Всрѣдъ българското население ставаше обратно явление — бѣгство отъ Западна Тракия. Още презъ месецитѣ октомврий и ноемврий 1919 г. започна бѣгството отъ Западна Тракия, което нѣкѫде взе характеръ на паника, особено създадена отъ българската администрация, която напущаше страната. Военнитѣ француски контрольори въ Димотишки и Суфлийски дистрикти употрѣбили голѣми усилия да спратъ разпространението на зловредни слухове и съ това да спратъ бѣгството на българитѣ. За България заминавали бѣгащи семейства и за да се спре масовото изселване и обезлюдване на цветущи мѣста, трѣбвало е да се намѣсва френската окупационна военна власть. Страхътъ презъ първитѣ месеци, срѣдъ българското население, е билъ особено голѣмъ, опасявайки се да не се повторятъ надъ него, сега вече отъ гръцка страна, страшнитѣ събития отъ 1913 год., много добре още помнени, когато, при междусъюзнишката балканска война, тукъ нахлуха турцитѣ, опожариха българскитѣ села, избиха много българи и обявиха прочутата „Гюмурджинска република”.
Всички тия ужасни събития бѣха още много прѣсни за българското население въ Западна Тракия, та то започна да бѣга и о време да дири спасение въ стара България. Затова въ Ксантийска околия, както казахъ окупирана вече отъ гърцитѣ, не е могло да бѫде преброено заселеното тукъ население отъ дветѣ голѣми български села Габрово и Еникьой, спасило се вече въ България, което броеше къмъ 3,000 души. Презъ цѣлото окопационно френско управление бѣгството не спрѣ. Най-лесно се изселиха българитѣ отъ Димотишка и Карагачка околии, съседни и въ по-лесни връзки съ България. А покровителствувани отъ властьта „гръцкитѣ бѣжанци” измѣстваха българитѣ, притѣсняваха ги дори въ случаитѣ, когато българитѣ бѣха настанени въ изоставени турски села, следъ опожаряването на българскитѣ села отъ турцитѣ презъ 1913 год.
Отъ друга страна, макаръ преброяването да се извърши при непосрѣдствения контролъ на френскитѣ военни коменданти на дистриктитѣ, гражданскитѣ администратори и тѣхнитѣ помощници навсѣкѫде бѣха гърци и турци (по единъ гръкъ и по единъ турчинъ). Нали българитѣ бѣха въ немилость и такива бѣха заповѣдитѣ на Франще д'Епре? При това положение, гърци и турци имаха всичката възможность да контролиратъ преброяването, разбира се всѣки въ полза на своята народность, а българитѣ нѣмаха тая възможность. Това бѣ причина въ първиятъ моментъ при обявяването на предварителнитѣ резултати 2,000 д. българи въ гр. Фере и въ нѣкои околни села да не бѫдатъ посочени и т. н. Сѫщо така българитѣ мохамедани (помацитѣ) на много мѣста сѫ били броени като турци; напр. въ Суфлийския дистриктъ не сѫ показани българи мохамедани, когато се знае, че такива имаше, има ги и сега на сѫщото мѣсто въ с. Мерикосъ и др., а подобни грѣшки ще има и за другитѣ дистрикти. Изобщо, въпрѣки бдителностьта на френскитѣ контролни военни власти и тѣхната добросъвѣстность, трѣбва да признаемъ, че въ това официално френско преброяване, цифритѣ за гърцитѣ и турцитѣ все ще сѫ надути. Напримѣръ въ Карагачкия дистриктъ гърцитѣ преди балканската война достигаха най-много до 10,000 д., а френското преброяване ги показа надъ 15,000 д.
Въ всѣки случай преброяването на населението на Западна Тракия, което извършиха френскитѣ окупационни войски, при горнитѣ условия, е ценно за насъ, а то трѣбва да бѫде меродавно и за наши и за чужди политици.
„Преброяването на населението въ Западна Тракия, — казва г. Ив. Алтъновъ като преценка, — извършено по време на междусъюзнишкия режимъ въ страната, има това сѫществено значение, че носи официаленъ характеръ и изхожда отъ източникъ, който най-малко може да се подозира въ заинтересуваность къмъ българска страна. Нѣщо повече, ако, изобщо, може да се поставя въпросъ за достовѣрностьта на тая статистика, то такъвъ въпросъ не би могълъ да изхожда освенъ отъ българска страна, защото органитѣ на преброяването — военнитѣ контрольори и гражданскитѣ администратори на дистриктитѣ — бѣха изключително французи или гърци
„Новата официална статистика на Западна Тракия е въ положение да тури край на гръцката недобросъвестность и да докаже истинностьта на всички чужди или наши преброявания на населението въ тази страна, извършени презъ последнитѣ 50 години и посочени отъ българска страна, но оспорени или съвършено пренебрегнати отъ Върховния съветъ на силитѣ победителки. Това е критериятъ, съ който може да бѫде провѣрена всѣка една отъ приведенитѣ въ спора статистики.
„Резултатитѣ отъ преброяването на тракийското население сѫ дважъ по-ценни за българската кауза,
като се има предвидъ, че тѣ се отнасятъ до едно време, когато голѣма часть отъ българското тракийско населенне бѣ прокудено отъ домоветѣ си, поради започването на една чужда окупация, която имаше всичкитѣ изгледи да бѫде гръцка. При това въ страната бѣха настанени едновременно съ тъй нареченитѣ „гръцки бѣжанци” множество гръцки семейства, които никога не бѣха обитавали Тракия”. (Ив. Алтъновъ, ц. съч. стр. 165—166). Ето резултатитѣ отъ френското преброяване на населението на Западна Тракия въ края на м. мартъ 1920 год. по околии:
.....................................................
Вижда се че дори френското преброяване не дава резултати близки до твоите Йони. Йони опитваш се да ни пробутваш доста измислени данни. Помолих те за линк най-учтиво, но явно няма как да го изфабрикуваш. Това с което се занимавш е да ни пробутваш лъжи, в което няма как да успееш ----> Реално България заварва в Западна Тракия към 1912г.:
-74 720 турци, а преди войната са били около 100 000
-65 927 българи, от които 54 079 християни - патриаршисти и екзархисти, като повечето патриаршисти стават екзархисти, точно през 1912г. и 11 848 помаци (още няколко хиляди след това се завръщат от бежанство в Турция, та реално са достигали към 15-20 хил.)
Ето какво казваш Не съм казвал такова нещо. Казвал съм, че бежанците от Егейска Македония за периода 1912-1924 са около 90 хил. и че бежанците от Западна Тракия за за периода 1919-23г. са около 50 000 души. ... и пак повтарям това е манипулацията на Йони. Това са даннни от спогодбите и от Карнегиевата анкета на документно вписаните бежанци. Реално са в пъти повече и Попа доста аргументирано ти обясни защо не фигурират в посочените документи тези бежанци.
Цифрата от 172 000 етнически българи включително и българите мюсюлмани касае и частта от бежанците от Източна Тракия и Македония. Въпросът ми беше защо липсват днес в Западна Тракия. Част от останалите са станали гъркомани??
Все пак темата наистина беше за етническите българи гъркомани ...Редактирано от persone на 21.01.10 21:10.
|
Лъжеш Йони, отново линк [re: gioni]
