Византийските хронисти от XI и XII век, а под тяхно влияние и някои западни автори, употребяват за Балканския полуостров административно-териториалните названия, а не държавно-етническите. Така напр. с термина България те обозначават темата България, т.е. областта от Белград до Воден и от София до Албанските планини; с термина българи пък обозначават населението на тази тема. По същия начин с термина Влахия са означени земите между Дунав и Стара планина, а населението им - съответно власи или мизи. Поради това под „България и Влахия” в тези извори се подразбира цялата българска земя от Дунавските устия до Албанските планини, а под „българи и власи” - населението на тази територия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите