Ще бъда кратък, защото съм много зает днес.
Нашите "класици" не са имали на разположение достатъчно писмени, археологически и други данни за прабългарите, а и в стремежа си да обхванат по-голяма част от българската история и да я представят на народа си, не са изследвали задълбочено проблема с прабългарите. А всъщност самите прабългари са оставили сведения за своята многобройност. В техните надписи се среща твърде често уточнението, че са "много", "многобройни", "безчислено многобройни". Това се прочита и у хазарския хаган в писмото му, и у византийските хронисти, арабските източници, и у Теофилакт Охридски, и у Д.Хоматиан, и в приписките към превода на Манасиевата хроника, като от текста на тези автори отлично се разбира, че става дума точно за прабългарите, а не за славяните или пък за двата етноса заедно. Дори само прабългарите на Кубер, например, са показани като многоброен народ, който е в състояние да покори (тук внимание) околните многобройни славянски племена (в т.нар. днес Македония), да превземе самия град Солун, да се прехвърли по островите и дори да свали от трона самия император! Това не могат да направят 5-10000 души, та дори и 50000. Толкова малко хора не могат да опазят от щурм и огромното защитено пространство на прабългарските столици - Онгъла край Никулицел има площ 48кв.км, Плиска - 42кв.км. (на всичкото отгоре те са в голо поле), а Константинопол за сравнение е само 15 кв.км., за Солун да не говорим.
Колкото до чувашите и татарите и тяхната евентуална връзка с прабългарите - това са стари и вече напълно отхвърлени хипотези. Наистина, има вероятност някъде в биологичните им пластове да има прабългарски следи (от Волжка България), но там нахлулите азиатски народи са получили огромно числено надмощие и днес определят облика на местното население.
В сериозните български научни исторически среди днес вече няма никакво съмнение (дори покойният Р.Рашев, силен защитник на тюркската теория с крайно неудоволствие признаваше това в последната си година), че прабългарите са били многоброен индоевропейски народ (а не алтайски, каквито са тюрките), с индоевропейски език, с европеидни черти, с разнообразно оцветяване на коса и очи (т.е. не са били само брюнети), предимно високи на ръст (средният ръст на погребаните прабългарски войни из България е 1,75м, като отделни скелети достигат до 1,97м.
Колкото до т.нар. "генетични" изследвания, те са още в начален етап на своето развитие, но и посочените данни, дори да ги приемем за верни, пак показват ясно, че прабългарите нямат и по този показател общо с чувашите и татарите. Те имат общо... с нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите