Не, ако бяха от времето на отца Паисия, нямаше да го напиша. Става дума за първите османски данъчни регистри от XV - XVI век.
Oсобено разпространени са били прабългарските имена Кардам, Тервел, Сабин, Сивин, Боил, Кавхан (Кавкан), Кобилир (Кубияр?) и пр., [ТИБИ-3, стр. 366 (Откъс от подробен регистър на тимари в Беломорието от началото на XVIв.); стр. 397 (Откъс от подробен регистър на солунските жители от началото на XVIв.), стр. 141.; Стоянов,В. История на изучаването на Kodex Cumanicus..., стр.217-218]. Тези и ред други прабългарски имена, които не се срещат сред печенези, узи и кумани, намираме, както виждаме, не само сред раята от Добруджа, Търновско-Ловешко, Софийско-Пернишко и Видинско [ТИБИ-3, стр. 517, 518, 520. “Пондо, син на Тервел”, “Тервел Марко”, “Тервел Радивой”, “Тервел Груе”, “Тервел Йове” и т.н.], но и в земи, които много преди идването на други варварски народи били вече извън България и не са се връщали в нея. Това се отнася и за Македония, особено масирано в Солунско (например точно в села, намиращи се в местата на Куберовите поселища!); “Булгар(ос)” (многобройни), “Баян”, “Боян”, “Борил Йоан” и много др. Бориловци (1316-1341г.), “Боил” - все из Солунско, “Кардам” - из Солунско. Вж. Божилов,Ив. Българите във Византийската империя, стр.51-54; 227,229, 270,271, 319-321 и т.н.; “Алекси Кардам”, “Райко, син на Булгар”, “Яни Булгар”, “ Никола Борил” (от с. Св. Никола, Халкидически п-в, вж. ТИБИ-2, стр.453), “Кириак Калубер”, “Асен” и т.н.; Стоянов, В. Цит. съч., стр. 241, 253], в Охридско и пр. [Андреев,Й. Кой кой е..., стр. 42.].
Трябва да отбележа също така и запазената прабългарска традиция чак до XV век (поне) за изкуствена деформация на черепа чрез двойна лента. Такива нови археологически находки се обнародваха във в.”Монитор”, 7.X.2008.стр. 2-3.

Редактирано от Coлyнянин на 05.01.10 10:42.