|
Българската народност се формира към края на IX и началото на X век на основата на три главни етноса: траки (включително пеони, дардани и пр.), (пра)българи и славяни. Изворите сочат, че вследствие на варварските нашествия, чумните епидемии и приобщаването на траките към "ромеите", тяхната численост в тази етническа амалгама е по-малка от тази на прабългарите и славяните. Последните два етноса са имали приблизително еднакво тегло в нея. Но държавнотворният народ са прабългарите (народ от арийски, т.е. индоевропейски произход като латинците, германците, славяните, траките и пр., свързван, впрочем, любопитно от охридския архиепископ Д.Хоматиан с траките мизи, бриги/фриги, които живеели в древността край дн. гр. Бурса, под тамошната планина Олимп и били прогонени чак в Азия от Александър Велики, а после се върнали през Кавказ на Балканския п-в "със страшна войска") - точно те имат своя държава "България". Интересното е, че редица документи говорят за идването им тук "при братята си" много преди славяните и после организирането на държавата им "по право". Славяните в тази част на Балканския п-в са разделени на племена без обща държавна организация, като някои от тях са в състава на Византия, а други - на България. Както Византия, така и България са се стремели да привлекат славянските племена на своя страна, за да не бъдат в противниковата. През 893г. на общонароден събор цар Борис I утвърждава славянския език за богослужебен в България не само за да чувствуват славяните българската държава като своя, но и защото славянският език вече е утвърден от Рим благодарение на братята Кирил и Методий като език, на който може да се изповядва християнството. Така Борис "надцаква" Византия, която е била инициатор на създаването на славянската азбука и превеждането на светите книги на славянски език. В същото време името на държавата си остава "България", а прабългарите и славяните си живеят както преди размесени по нейната територия и влизащи в бракове едни с други. Постепенно славянският език се утвърждава и в светския живот, защото всички писмени държавни актове и литературни произведения е било желателно да придобият закрила от Бога, а на прабългарски те не биха били разпознати от него. Разбира се, прабългарският език не изчезнал веднага, а книжовниците дълго време употребяват и негови думи в писанията си. Впрочем, днешният български, в това число и "македонския" език е един двоен език, в който славянски думи съжителствуват с прабългарски, а и граматиката не е падежна като на другите славянски народи, а с членуване на думите - жената, женана, женаса, женава и т.н. Владетелският род остава прабългарски, а държавата неизменно си се нарича през вековете България, като смесеният вече народ от към началото на X век се самоназовава по народност "българи". Прабългарските титли са налични дори до времето на въстанието на Георги Войтех (напр. "кавхан"), а имена като Тервел, Кардам и др. се съдържат дори в турските данъчни регистри от времето на турското робство включително в Македония (например в Солунско).
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Coлyнянин на 04.01.10 20:38.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Coлyнянин на 04.01.10 20:41.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Coлyнянин на 04.01.10 20:46.</EM></FONT></P>Редактирано от Coлyнянин на 04.01.10 21:11.
|