...Но аз ви предлагам да концентрираме част от усилията си върху вижданията, върху политиката на Димитър Благоев по националната проблематика. Ще го направя и аз - заради това, че най-много изследователски усилия съм положил по тази тема, и заради това, че сме в Пиринския край.

Има много упреци по този въпрос към Благоев и към неговите съратници. Струва ми се обаче, че в повечето случаи - съзнателно или не - се пренасят оценки от по-късна дата върху по-ранни процеси и явления.

Справедливостта изисква да подчертаем, че БРСДП следва последователна национална политика, която в много пунктове и днес е трудно уязвима.

За какво става дума? Ще дам повече факти, защото вероятно аудиторията трудно може да бъде убедена с една гола декларация. Нещо повече, аз твърдя, че половин век след Освобождението от 1878 година няма друг партиен лидер в България, опозиционен партиен лидер, който да е така тясно ангажиран с националната кауза на българите, както Димитър Благоев.

Още от 1885 година и преди това, Благоев е във водовъртежа на национално-освободителните борби в Македония и Одринска Тракия. В края на века той вече е безспорен авторитет в революционните борби. Ако не е така, щеше ли задграничният представител на ВМРО Гьорче Петров, когато прави опит да поднови състава на Върховния македоно-одрински комитет, да покани най-напред и доста настоятелно (цитирам, това е от спомените на самия Гьорче Петров) именно Димитър Благоев да оглави Върховния комитет.

Но защо е така? Нека да направим малка ретроспекция. Благоев е вземал дейно участие в националната революция като ученик в Цариград, Одрин, в Габрово, в Стара Загора. В един период даже е подвластен на романтичната идеализация, както сам казва, на българското племе. За него “то е предназначено за наука, за цивилизация, единствено достойно за свобода.” Това е цитат от първия известен документ от Благоев от 1879 година, една дописка до “Марица”.

Още в първите си публицистични прояви, в статия във вестник “Македонски глас”, Благоев определя като недвусмислена задача пред българското общество, цитирам, “присъединяването на българите от трите области.” И без каквото и да е колебание аргументира тези задачи.

Благоев е създател и дълго време един от ръководителите на Пловдивското македоно-одринско дружество, делегат е на два конгреса на македоно-одринския комитет, поддържа тесни връзки с Вътрешната македоно-одринска организация.

Категорична е оценката на Димитър Благоев за Берлинския договор - “една жестока неправда спрямо балканските народи и особено спрямо Македония и нас, българите”.

На друго място Благоев развива тезата си за защитата на националната идея: “Когато дойде работата до освобождението на българите, всеки българин независимо от социалното му положение и политическата му принадлежност ще даде своя принос.” Аз се питам, колцина от нас, съвременните политически лидери, биха могли не просто да се подпишат, но и да кажат, че подобна теза е тяхното верую, техният план за действие, както е модерно сега да се казва.

Когато оценяваме политиката на първите български социалдемократи по националния въпрос, трябва да се има пред вид, че Благоев, заедно с д-р Кръстьо Раковски, с Янко Сакъзов, е направил много повече от който и да е друг тогавашен политик или лидер за утвърждаването на българската национална идея в Европа. ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите