|
Масовото олевяване на българите от Македония (1919 - 19??)
Отдавна се каня да пусна подобна тема, но все не ми стиска. Причината е, че не съм толкова добре запознат с много от специфичните факти свързани с бежанците от Македония за периода след Илинденско- Преображенското въстание 1903 г. и Войните за национално обединение 1912-1918 г. Всъщност дори това за което пиша е по-скоро теза, но нямам представа тя да е била лансирана някъде, нито имам представа дали са били писани научни трудове по темата. За това моля по-запознатите с тези факти за мнение и снисхождение.
Факт е, че след Илинденско- Преображенското въстание 1903 г. и Войните за национално обединение 1912-1918 г. границите на България са били "окупирани" от нескончаеми потоци от бежанци, бягащи от терора оказван върху тях от Османската Империя (1903 г.) и от Сръбската и Гръцката държава след 1913 и 1919 г. В някои източници се говори дори за до 1 000 000 човека, търсещи спасение за живота си в България. Мащаба на това преселение е епичен и той обхваща един много кратък период от около 15-20 години. Не съм компетентен какво реално прави българското правителство, за да посреща тези бежанци и да ги обезпечи, но със сигурност мога да кажа (с това съм запознат), че повечето бежанци получават имот - най-често земя, колкото да могат да се изхранват. Въпреки това голяма част от бежанците се оказват в големите градове, а не в селата. Много от изселниците от Македония се заселват в София, в Пловдив, във Варна. Така много скоро тези хора дошли без имот от Македония (където са били принудени да оставят и имущество и препитание, за да спасят живота си) се оказват огражданени. Така точно тези наши сънародници са първите, които масово се превръщат в градско население. поради една или друга причина много от тях оформят прослойката на т.нар. "пролетарии", хора, които поради градската си принадлежност и липсата на земя, от която да се изхранват са принудени да работят наемен труд. Олевяването обаче не възниква при бежанците, а при техните деца. Много от децата на тези бежанци са родени след 1900 г. и пристигат в България или много малки или просто тук се раждат, но поради липсата на връзка със земята и земеделския труд, както и изменянето на патриархалните традиции, поради живота в градската среда много скоро се привързват към социалистическите и комунистическите идеи.
Този процес може лесно да се проследи в творчеството на един Христо смирненски напр. или (макар съвсем леко загатнат) в творчеството на Яворов, но е факт, че едни от най-ревностните дейци на комунистическото движение в България са именно наследници на бежански фамилии от Македония. достатъчно е да спомена, че и до днес тази идеология има топли връзки с Македония - Председателя на БСП и бивш Премиер - С. Станишев, Г. Пирински и т.н. Това олевяване у нас и топлите връзки, които тези бежанци пазят със свои роднини в Македония пък лесно може да обясни и появяването на леви идеи и в национално-освободителното движение в Македония след 1919 г., които предизвикват междуособни войни вътре в самото движение. От друга страна, пък това може да бъде и лесно обяснение за силната съпротива, която може да окаже комунистическата идеология в една Северна Гърция например ... Това може да обясни и бързото приемане на македонизма и у нас, поради лансирането му иманно от БКП ...
Не знам - посоките за разсъждение са много. Ще се радвам, ако чуя коментари от професиолнално занимаващите се с история. Бих се радвал, ако някой реши да пише по-задълбочено по тези проблеми, като напише дори научен труд (защо не?) Няма да търся авторски права, ако пишещия черпи една бира.
|
Масовото олевяване на българите от Македония (1919
