|
Тези хора, които смятат, че са българи, са подигравани, унижавани. Има хора, с които контактувам от Македония, които също ги е страх. Не искам да им кажа имената, за да не им се случи нещо, понеже службите ги търсят, обаждат им се...
Тася Тасова: Случаят Спаска Митрова не трябва да се разглежда като изолиран казус
17 август 2009 | 17:09 | Агенция „Фокус”
Тася Тасова е на 23 години, завършва Икономика и обществени науки, профил международни отношения в Сидни Юнивърсити. Агенция “Фокус” разговаря с нея за българите в Австралия, за случая Спаска Митрова.
Фокус: Вие информирате европейски институции и медии за случая на Спаска Митрова – защо?
Тася Тасова: Спаска не трябва да се разглежда като изолиран казус. Това е едно отражение на реалността, на психозата, която е създадена спрямо българските граждани. Писах си със Спаска по имейл, малко преди да бъде арестувана. Тя ми се стори много отчаяна, непрекъснато е търсила подкрепа от българската държава, като систематично са й отговаряли „нямаме още никаква информация”. Тя не можеше да излиза навън, защото се страхуваше от полицията, затова седеше вкъщи. Администрацията е слабо заинтересована да цапа ръцете си с конфликтни ситуации. Например и писмото-отговор, което Ерван Фуере е изпратил на Спаска, е като прехвърляне на отговорност, умивайки си ръцете чрез стандартни фрази.
Във фейсбук, един модерен начин за комуникиране, има групи, създадени от македонци. Те отворено прокламират омраза към България. Има друга група, която официално обявава, че Спаска е „враг номер едно” на Макединия, че трябва да е персона нон грата, а някои от коментарите явно подстрекават къщата й да бъде изгорена, а близките й едва ли не – линчувани. Тези хора се легитимират във фейсбук и го заявяват публично, а то не може да бъде така.
Препратих информацията за Спаска до нашите евродепутати, някои европейски медии, като „АБЦ”, „Фигаро”, „Льо Монд”, „Ню Йорк Таймс”, както и на няколко македонски агенции, за да не бъдат изключени от процеса и да знаят, че ще се борим.
Важно е този случай – Спаска Митрова - да не се разглежда като един-единствен случай, а в цялостен контекст. Отворете ютюб – там хора са се престрашили да говорят за нещата, които им се случват; затова, че са се заявили като българи: че им се обаждат по телефоните, че са обект на заплахи и обществен, дори административен натиск. Хората ги е страх. Това полека лека се пречупва, но все пак – страхът е огромен.
Фокус: Как стои това сред емигрантите в Австралия?
Тася Тасова: Познавам един човек, дядо Милан. Дядо Милан е от Битоля, 80-годишен. Неговите дъщери, те са 50-годишни, емигранти са в Австралия и всички вярват, че Александър Македонски е велик македонец, че Самуил е поробил „бугарите” и ни е цивилизовал. Ние дотогава сме били езичници и варвари и т.н. Този човек ме посрещна, казвайки ми: „Аз съм българин!” и започва да ми рецитира „Хаджи Димитър”. Интересното е, че останалите македонци тук го смятат за луд. Човекът си е съвсем нормален. Тези хора, които смятат, че са българи, са подигравани, унижавани. Има хора, с които контактувам от Македония, които също ги е страх. Не искам да им кажа имената, за да не им се случи нещо, понеже службите ги търсят, обаждат им се...
Фокус: Българите в чужбина според вас какво могат да направят по случая?
Тася Тасова: Много е важно тези млади хора, които сме навън, да внесем малко кураж как едно общество трябва да функционира. За всички тези българи, които живеят в Македония. Защото те са хулени, малтретирани. Не разбирам как заради това, че си българин, да не можеш да намериш работа: „Како си бугарин, оди си во Бугария. Немой да дириш работа одве!” Това е расизъм или дискриминация пар екселанс. Цивилизованият свят не толерира подобни обществени нагласи. Македония не следва да бъде приета в Европейския съюз, когато прокламира антибългарщина. Прави ми впечатление, че те получават европейско финансиране за археологически разкопки, например за проекти в Струмишко. Много ми е интересно – как те си изписват проектите пред ЕС и как се одобряват, когато сигурно представят археологическите обекти като част от македонската история, обявяват крепостите и изобщо находките за „македонски” ... и ми е много чудно как Европейският съюз им отдава финансиране за тези проекти. Как им дават пари, специално за финансиране на археологически проекти, които фалшифицират историята, с научни тези, които са дори не спорни, а противоположни на историческата фактология. А какво прави нашата държава по този въпрос? Правим геополитика на високо равнище? Или...
Фокус: Какви са настроенията в Австралия – сред българите и македонците?
Тася Тасова: Намерих в сайта на Организацията на ООН за бежанците по света (UNHCR), информация, че македонците са малтретирани в България. В Австралия се случва и тази глупост, че хора, които казват, че са македонци и живеят в България, идват тук искат визи и гражданство по пътя на това, че в България са малтретирани. Българската държава трябва да направи така, че тук да не й се руши авторитетът по този начин – първо, ние нямаме такова малцинство, второ – те не могат да искат визи затова, че са преследвани, едва ли не, в България.
Когато попитах UNHCR – откъде черпят информация за македонското малцинство в България, отговориха, че техните източници са проверенени и достоверни . Накрая посочиха една организация, „Майнорити райтс”, намираща се в Англия, и там такива „хубави” неща пише за България...и то представени на академичен стил, разбира се, без необходиното позоваване на своите източници. Явно имат някой вътрешен човек, който е македонец и въобще от такива отделни случаи се вижда – как тяхното лоби работи срещу нас. Може да видите – какви нелепости международната общност трябва да чете за нас и никой, например официалният български пратеник в ООН, не им обръща внимание. Какво да кажем за себе си тогава?
В университетите тук – колкото и смешно да звучи - тяхната теза се прокарва. Българите сме едва ли не едни варвари, които сме ги завоювали, които ги притесняваме. И това е разбираемо, защото тук има 90 000 емигранти от Македония срещу 10 000 българи, заедно с нелегалните емигранти. Техният политически вот е доста важен за Австралия, те са толерирани. Средният австралиец, в това число и австралийският политик, не знае много за Македония, за Балканите, затова те прегръщат тази идея, че ние сме насилници, те са онеправданите. Тук тече антибългарска пропаганда на всякакви нива. Има няколко македонски вестника, заемащи фронтова позиция. Манипулира се мисълта на обикновените хора, че едва ли не – ние сме техни врагове.
В македонската църква, в която ходя, защото ние българска църква официално нямаме, на черковно-славянското „Отче наш, иже ест на небесех...”, с едни големи букви са изписали „старомакедонско”... Понеже мислех, че това е тукашна македонска измислица, проверих и видях, че това е теория, която върви и в интернет – че черковнославянският е старомакедонски!?
Около мястото, където живея, има няколко местни библиотеки, един българин разказваше, че бил направил проверка в една от библиотеките, за да види какво има за България в книгите. Страниците са изтръгнати. По-голямата част от македонците, които са в Австралия, са от Битоля или от района на Битоля. Много от тях са дошли по мирен път, получили са паспорти по времето на Тито, обичат Тито и днес.
Развива се тезата, че през Втората световна война България окупира Македония. И на мен тук в Австралия ми казват „окупатор”, „агресор”... Организират се семинари, които проповядват анти-българщина и омраза, разбира се, за да се утвърди македонското. А от нашето посолство повтарят, че не са оторизирани да взимат отношение..., за голямо мое съжаление и съжаление на всички българи, които трябва да се усмихваме и да преглъщаме. До кога? Та отношението към нас е с недоверие. Разбира се, има и изключения.
Имам приятел, който е австралиец, и написа научна работа за македонския идентитет. По неговия начин на говорене, предполагам, че в научния си труд изобщо не е защитил нашата теза. После го попитах – човек, защо не говори с мен, за да ти разкажа и аз някои неща... Масово се правят организацийки, които после захранват с информация по-големи организации, от които накрая информация черпят и официални институции, както вече споменах. Това показва как повтарянето сто пъти на една лъжа, накрая я превръща в истина. И това, което ме учудва, е че българските институции не взимат мерки да се провери тази информация, да се регулира от гледна точка на това, че става дума за нашия национален интерес.
Денка КАЦАРСКА
Всички мнения, оценки и твърдения в текста са лични и не ангажират Агенция „Фокус”.
|
Нема бе, нема УДБА
