Позицията при Яребична е далеч от Добро поле и не оттам тръгва съглашенската офанзива през септември 1918. Не бих се съгласил и, че това е било "началото на края" - с много по-фатални и дългосрочни последици са неуспехите при Малка Нидже планина, Каймакчалан и Битоля през есента на 1916.
Всъщност Яребична е един локален успех на Съглашението, който обаче е бил неимоверно раздут от пропагандата им и повдига твърде много духа особено на гърците. Макар и важна, позицията не е имала наистина решаващо стратегическо значение - а и тя е била силно издадена в неприятелското разположение. Интересно е да се отбележи, че атаката е струвала много скъпо на гърци и французи - общо 2 200 убити и ранени и това при положение, че 4 дивизии с близо 200 оръдия са атакували една бригада (3-а бригада от 5 дивизия) с 56 оръдия. Истински голямата печалба на съглашенците е унищожаването на почти целия 49 пехотен полк (спасяват се само 2 роти с полковото знаме от общо 12) и пленяването на 1712 български офицери и войници. Самата атака е проведена на 29 и 30 май 1918 от френската 16 колониална и гръцките Серска, Критска и Архипелагска дивизия срещу 3/5 бригада, заемаща издадения участък южно от село Хума в планинския масив на Паяк планина западно от Гевгели и Вардара. Впрочем в чуждата военна история Яребична е известна като Skra или Skra de Legen... Първоначално българското командване е мислело да заеме самата вис. Яребична само с една дружина, впоследствие по нечие злощастно хрумване там се настанява целия 49 полк. Позицията е била грубо казано във формата на триъгълник, вдаден на юг, към неприятеля. В острия ъгъл е самата Яребична, отбранявана от 49 полк, а страните са защитавани сътветно от 2 Искърски (западния фланг) и 50 пехотен полк - източния. Самата Яребична е била укрепена с три реда окопи и телена мрежа, но двата й фланга са били доста по-слабо укрепени.
Сутринта на 29 май започва ураганна артподготовка от френската тежка артилерия, последвана от мощна атака главно по фланговете. въпреки загубата на редица пунктове, до вечерта позицията е удържана. На сутринта на следващие ден след ново разораване от артилерията, подкрепена и от съглашенска авиация, пехотата (3 гръцки полка в първа и два френски във втора линия) на няколко гъсти вълни успяват да изтласкат 50 полк и обграждат отвсякъде 49 полк. След много упорит бой Яребична е овладяна. Общо българските части загубват около 2 500 убити, ранени и пленени и отстъпват в дълбочина от 2 км на фронт от 12 км.
След неуспеха командващия 1 армия ген. Гешов е сменен от ген. Нерезов- правят се енергични планове за контраатака, но от тях не излиза нищо - не на последно място заради падналия боен дух на 5 дивизия - там през лятото на 1918 нерядко частите в резерва са недоволствали и не са искали да сменят частите от първата линия,.. Снаряжението на тази дивизия и продоволствието също са били под всякаква критика-което впрочем е важало за цялата армия през 1918.