Е, ако става дума за бройката, аз знаех за трима, които в някакъв момент от живота си са документирали македонско самосъзнание. Може да се окаже, че през 1880 г. един вторник е имало един македонец. И 100 да са били.
Идеята ми е следната: за нормалното научно разбиране на реалността в миналото трябва да интерпретираме достъпните факти. Деконструирането в "македонския" случай на правене на история върви към казване на фактологията, свързана с Екзархията, а в българския минава през отбелязването, че някакъв човек в някакъв момент е бил "македонец". Това е "тъпото" на историята, че ако днес нямаше македонска нация, тези тримцата никой нямаше да ги включи в никаква история. Все едно аз, ако се определя някога като "рокер" и да вляза в историята (особено ако след 50 г. бъде признато съществуването на такава "рокерска" нация). Не разполагаме с цялото време, не сме в края на историята, за да кажем: това е било важно, започнало е еди-кога си, свършило е и т.н. Затова - всичко възможно.