|
|
| Тема |
 Инетересен текст за фиромския татаризъм |
|
| Автор |
vedm (новак) |
|
| Публикувано | 14.06.09 21:27 |
|
|
|
Найдох го тук:
Некой да знае кой е автор?
"Да назовем за пореден път нещата с истинските им имена.
В екс-юго разума широкоразпространен, не само сред "народа", но и сред
"интелектуалната елита", е откровено търсещият унижението расизъм
като важен инструмент на публицистичната реторика занимаваща се с близките
съседи. Вероятно същият има дълбоките си корени още от времената на
дългогодишното австро-унгарско колониално отношение към южните
славяни, довело дотам техните травматизирани умови, че реагирайки на
унизителния натиск, сами да се превърнат във вербални насилници и
"идеологично" да откриват в другостта на съседите си негативни
признаци, боравейки с пейоративни имена изговаряни с притиснати
устни...
В ден днешен може да се установи, че примитивната расистка реторика
в тия общества отдавна е достигнала своя собствена динамика,
подхранвана от една страна от напрежението на дълготрайни и предавани
поколения наред стари комплекси, а от друга от напрежението на
съвременната социо-политическа проблематика. Освобождаването от
огромния натиск на описаните напрежения става в посока на най-малкото
просветителско антирасистко съпротивление.
В този смисъл може да се начертае една етно-социална карта на
югорасизма като реторичен инструмент (за софистицирана идеология все
още доста не му стига), на която, според степента на проява би могло
стъпаловидно да се отрази проявлението на расизма като реторичен
инструмент сред словенците (като най-слабо), хърватите (при които
проявите му са много по-силни), от там към сърбите (при които то
достига пикови висоти), и накрая на последното стъпало в тая стълбица
при македонците и албанците (при които той е неизменна част дори от
официалната преса).
Така се оказва, че колкото по-надолу е ситуиран съответният етно-
социум в своята политическа култура, толкова по-открита и цветуща е и
неговата примитивна и открита расистка реторика.
В този смисъл за сърбите, страдащи не толкова от наличното расистко
отношение на своите съседи, а много повече от натиска на прекомерното
военно-политическо напрежение през последните десетилетия, най-
простият вентил - намирането на по-слаба етно-социална
фигура, към която да се обърнат унизително, в случая расистки, би
означавало частично освобождаване от напрежението. Така обявилият се
за "македонец" бива пейоратовно(!) наречен "Бугар", (а босненецът
става "Турчин" и т.н.).
На Македонеца от своя страна не му остава нищо друго освен да се
включи в тая схема и да потърси следващия в редицата, крясвайки
"Татар!"
Непреодолимото желание да наименоваш някого
расово като бугар, татар, турчин, за да обясниш неговата фиктивна или
не изостаналост, социална инфериорност, си е расизъм.
Именно повече наслушал, отколкото начел съм се на хърватски обяснения
относно сръбската изостаналост дължаща се на оромния примес "турска
кръв". Легендата за първата брачна нощ на девойката с турския бей,
която с удоволствие разказват и босненци и сърби е част от същия
расистки дискурс...
Т.е. не съжителството с турците и условията на османската култура
променила нравите на сърбите, а невъзможността им да поддържат расова
хигиена променила изоснови поведението и ценностите им...
За сръбските теоретизирания относно интелектуалната инфериорност и
ниското равнище на социалното развитие на бугарите дължащи се на
тяхната турко-монголска сплесната главуда(!) неспособна да овладее
синтетичен език нема какво да си говорим.
"Жолтиот татар" пък е върхът на сладоледа и както знаем неговият расов
"код" директно или индиректно обяснява защо българите карали москвичи,
двете червени и чорапогащите..."
| |
| |
| 
|
|
