Този отговор на РМ не бива да се подценява. Това е избор (решение) за нов етап във външната политика на РМ, един вид акт на особен вид "война" с България. Тъй като управляващите в Скопие не искат да променят името на републиката, а това ще доведе неизбежно до невъзможност за членство в ЕС и НАТО, те отсега искат да прехвърлят за свое оправдание този сигурен вече неуспех от болната си глава на някоя друга. Гръцката глава, обаче, не е достатъчна - с нея вътрешният враг СДСМ, например, твърди, че може да намери някакъв компромис. Затова тук трябва още поне един враг, но такъв, че и СДСМ да не го понася, така че Н.Г. да каже един ден: "Всички бяха срещу нас, Македонците, и затова не успях!" (сравни със сръбското "Целият свят беше срещу нас, сърбите!"). Отскоро в лагера на "враговете" влезе и Румъния, там са и редица Велики сили, но точно България трябва да бъде изтъкната като враг и причина за невлизането. По този начин ще се убият два заека - не само Н.Г. ще се оправдае пред народа, но и ще се генерира омраза към всичко българско у обикновените "македонци", което ще способства за затвърждаване на идентитета и за окончателно заличаване на "българския синдром".
Така че провокациите срещу България тепърва започват и ще са все по-нагли. Целта е и България задължително да вдигне твърдо червен картон (интимната мисъл е, че ако не го направи при такива унизителни издевателства над нейната история и граждани, ще се изложи пред света като държава без достойнство). Накратко - дадоха ни "шах".