Съглашението предлага на България най-общо следното. България ще си върне Източна и Западна Тракия, но само ако подкрепи Съглашението във война срещу Турция. Колкото до "Македония", на българите ще се дадат немалки части от нея, но чак след като войната завърши ("за да не се обезкуражи Сърбия") и се дадат на Сърбия като компенсация части от Австро-Унгария, а на Гърция - големи територии по малоазийското крайбрежие.
На това положение е бил съгласен Сандански, но е бил много загрижен, защото ако Съглашението превземело самО, без България, Дарданелите - "с това цената на България значително, ако не и съвсем ще спадне пред Съглашението, и можем да останем на песъка - нашето на България, положение какво ще бъде, ако Цариград капитулира".[Писмо от 24.02.1915, сега у г.Поцкови].
В същото време Александров просто не е имал друг избор - мнозина войводи и четници около него при съюз със Съглашението са щели да останат с родни места в робство. Затова е приел, че "жребият е хвърлен" и е поел риска. В случая, за съжаление, губещият.
Виж, миналото си е минало - не можеш да го върнеш, но в момента България и "Македония" имат златния шанс да посмекчат поне малко краха на някогашните си мечти. Тук не става изобщо въпрос за обединение (това вече е май доста опасно за България предвид особено албанския фактор), а за свободно развитие без войни. И още нещо. При всичките ми посещения в GR хората там масово ми казват с крайно неудоволствие, че BG в крайна сметка e излязла като краен морален победител - те така го схващат. Мислели са си, очевидно, че за нас там връщане вече няма, а ние си ходим нагоре-надолу, купуваме имоти и пр. То и те това могат да правят у нас, но виждат не тази полза, а унижението, че ние се разхождаме долу като в своя страна. Странно, но е факт, който все пак приемат. Гадното е, че братята ни "македонци", вместо да се радват, се изживяват обратното - като победени от гърците, които "се гаврят" с тях и пр.

Редактирано от Coлyнянин на 19.05.09 18:13.