Конкретният повод за убийството на Сандански най-вероятно е отказът му да участвува в акцията на ВМРО при Валандово (20.III.1915) за прекъсване на доставките през Солунското пристанище за воюващата вече в Първата световна война Сърбия. Той бил убеден противник на едно такова действие, защото чрез него можело да се предизвика участие на България във войната на страната на Централните сили. Интересното в случая е (не за нас, а за онези странни и неосведомени хора, които днес го обявяват за македонист и антибългарин), че Сандански анализирал международното положение повече от гледна точка на общобългарската съдба, отколкото от тази на тясно македонската (“Нашето, на България, положение какво ще бъде”). В такъв смисъл е и едно негово предупредително писмо до цар Фердинанд, когото често ругаел, но и до приятелството и помощта на когото през 1907г. често и тайно се домогвал. Оказва се, че чрез предпочитанията си към Съглашението (по-точно към Русия) Сандански е бил готов да се откаже от значителни по размер населени с българи (днес много примесени с албанци) области без стопанско значение в Западна Македония (защото Съглашението, за разлика от Централния съюз не обещавало на България цяла "Македония", както я виждаме в географските граници, а една много по-малка територия там) за сметка на други, по-плодородни (в Източна и Западна Тракия).
Впрочем, това е разбираемо. Сандански по местоположението си (Мелнишко) е имал по-голяма изгода именно от територията Марица - Струма, вместо Дебърско, Тетовско и пр.