На пръв поглед, човек може да каже, че си прав, щото всички тези грешки на българските управници са добре известни и никой не ги отрича... Само че нека да не слагаме някакви „македонци” отделно от останалите тогавашни българи, защото такива не е имало, както и територия с такова име, а всички са били един общ български организъм с еднакви цели и задачи за бъдещето. И заедно пострадаха. Но тези "формалности" можем да оставим настрана, за да не издребняваме. Обаче интересно защо:
- Както отделяш „македонците” от българите, не отделяш още по-оправдано отделимото: „немецо-французо и пр...” княз (после цар) Фердинанд от българите? Не беше ли той, който искаше да се прави на „симеоновец”? Не беше ли Фердинад, който дърпаше конците на държавата?
- Имаше един български държавник (Стефан Стамболов), който беше решил да освободи останалите под робство български земи (вкл. т.нар. „Македония”) с акъл, а не с война. Той се бореше и с княза. Откъде бяха родом българите, които го убиха и какво произлезе от това?
- Колко генерали и висши офицери имаше родом от Македония, които именно натискаха царя и правителствата да водят война; тях защо ги делиш от другите българи?
- Българското правителство ли беше това, което подготви, вдигна и осъществи Илинденското и Преображенскоот въстание през 1903г.? Напротив – то хиляда пъти обясни на местните дейци, че армията в момента се превъоръжава и не е готова за война. После по обичая си някои обвиниха България за дадените жертви. Впрочем, жертвите на Преображенци са повече от тези на Илинденци.
Грешки (престъпления) има и царят, и правителството, но имат и местните дейци. За техните общи грешки плати целият български народ.
|