Поздравления за темата и интересната дискусия!
Подобно на Солунянин в текста на Канзуров не съм съгласен с призива за втвърдяване към Гърция. Моят първи аргумент е по-различен: гръцко-българските отношения са регулирани дипломатически своевременно (справедливо-несправедливо, благоприятно-неблагоприятно и пр. е съвсем друг въпрос) със спогодбите след ПСВ. Тази дипломатическа линия е удържана през целия наш социализъм, независимо, че двете държави бяха в различни военно-политически съюзи - Гърция и България на държавно ниво не претендират за свои малцинства и приемат избора (свободен или не, не е от значение в общия случай) на останалите оттатък свои "съплеменници". Това е спестило много политическа енергия. Днес е анахронично да се извикват минали явления, защото за тогавашните условия те са били решени. От друга страна, избуялите постфактум (в днешно време) етно-етикети ("българи", "македонци" или дори "славянофони" там и "гърци" тук) не могат да добият политически отенък, защото техните представители се ползват с всички права и свободи. Когато се намеси и европейският контекст, нещата стават много по-ясни, а националният поглед губи бистротата си от 19 и първата половина на 20 в. При това положение какво ще се иска от Гърция? Това е риторичен въпрос.
Второто нещо, което ми се видя недостатъчно аргументирано е апелът за проява на разбиране към човека оттатък. Както един от клубарите бе написал: да си българин в Р Македония е интелектуално предизвикателство - тогава защо трябва да бъдат просвещавани хора в чужда държава, след като в България мнозинството не е достигнало до идеята какво означава да си българин, да си гражданин и човек. Наистина няма време да ги просвещаваме (с това съм съгласен) - и при най-добронамерен разговор със сравнително образовани хора, включително българофили, всеки от този клуб независимо от либералните и антинационалистическите си разбирания рискува да му увисне долната челюст, чувайки македонски "исторически" аргумент и в най-приятелска среда. Като резултат - повече такава тема не се повдига и си отбелязваш едно наум за начина на възприемането на реалността от твоя македонски събеседник. Струва ми се, че трудно може да се изпадне в подобна ситуация с историк от Сърбия, Румъния, Турция или Гърция. Може да има спорове, дебати да хвърчат искри, но такова нещо като тотално разминаване в смисъла не се получава. Същевременно, нека не звучи расистки, но тези, които са избрали или устояли да са българи си личат именно по интелектуалната сила, защото друга привилегия нямат от това да са българи (Канзуров е пример за това и затова дунеците толкова ги е яд).
Методите пък, които предлага persone не са ли дискредитиращи нашата позиция? Струва ми се че оттатък точно това искат - България да отвърне по същия примитивен и ирационален начин, за да легитимират собствения си подход. Ако набиеш някого, защото той бил набил друг, ти легитимираш подхода му; доказваш му, че е бил прав, просто ти си по-силен. Позицията трябва да е ясна и предвидима - т.е. европейска: равнопоставеност (без сантименти), когато става дума за бизнес; аргументи, когато става дума за наука; спазване на законите в политиката. Значи: иска партия - спазва закона и има партия; ще си говорим за история - говорим си за история. Не че българинът не проявява разбиране, просто прекалено сантиментално подходжда и лъже не македонеца, а себе си. Най-вече - заради романтичния период не само в българската, ами и в семейната си история. Следователно трябва първо да разбере себе си - миналото е отлетяло, светът оттатък не е светът на нашите предци и с македонеца отстреща нямам нищо общо, дори нямам обща история. И не му дължа нищо. Не искам с моите данъци да се финансират просветни читалищни вечеринки там, а тук - защото живея с хората тук: мургави ли биле, рязани ли биле не ме интересува, по-важно е да се разбирам с тях и да говоря един език с тях, да бъдат "образовани и възпитани", за да живеем заедно, а не да бъдат ползвани по избори и когато трябва да се извърши дребно престъпление. Тук предполагам, че ще получа съвет да посещавам друг клуб . Обаче го споменах, защото ако сме наясно със себе си, македонците ще ни станат много по-разбираеми и Канзуров може да е спокоен, че България си върши работата (за съжаление не я върши).
|