|
Желю Желев защити Македония в спора й с Гърция за името
По време на XI международна конференция на Балканския политически клуб "Македония по пътя към НАТО и ЕС", която се проведе през уикенда в Охрид д-р Желю Желев, президент на България (1990 - 1997), президент на Балканския политически клуб произнесе слово "Международното значение на членството на Република Македония в НАТО и ЕС.
"Твърдото ми убеждение е, приемането на Република Македония за пълноправен член на НАТО и ЕС е необходимо не само на самата нея, то е необходимо за целия Балкански регион", заявява в речта си д-р Желев. Защото става дума за сигурността и стабилността и на нейните съседи - близки и по-далечни. Обратното, т. е. ако тя не получи за пореден път покана, това неизбежно може да я тласне към вътрешна дестабилизация, и то на етническа основа. Имам предвид призивите на някои среди сред македонските граждани от албански произход федерализация и кантонизация на страната и в по-крайния случай за отцепване от Македония. Това няма начин да не разпали нов пожар на Балканите, този път от територията на Република Македония", предаде БГНЕС.
Д-р Желев разгледа спора между Македония и Гърция за името, което блокира приема на Македония в НАТО.
"Гърция смята, че с приемането на името "Република Македония" Скопие прави покушение върху нейното историческо наследство от Античността, в това число и върху името на древната държава Македония. Македонците пък смятат, че след като са приели името на своята държава като "Република Македония", автоматически стават преки наследници на държавата на Филип II и Александър Велики и то във всичко. Това на свой ред ги тласка не само да наименуват важни обекти като летището на Скопие и част от автомагистралата по линия на Коридор 10 на името на Александър Македонски, но и да съчиняват нови митове, които звучат съвсем абсурдно като този за "7000 години македонски писменост"; "македонците като най-стария народ на планетата земя"; "Само Слънцето е по-старо от Македония"; "мистичната тайна на Слънцето я разбират само македонците"; "розецкият камък, който съдържа надписи на 3 езика, древноегипетски, старогръцки и непознат език - непознатият език макар и все още неразчетен, е припознат като древномакедонски", казва в словото си д-р Желев.
Според него нито едните, нито другите имат основание да претендират за наследството на антична Македония, още по-малко пък да се обявяват за техни правоприемници.
Гърците нямат това морално право, защото античните гърци и македонците са били съвсем различни племена и между тях не просто е имало вражди, а са водили помежду си кръвопролитни, изтребителни войни. Да си припомним "Филипиките" на Демостен, оратора на Демократическата партия в Атина. Това са речи, произнесени срещу Филип Втори и неговата завоевателна политика спрямо гръцките полиси, половината от които той завладява с огън и меч. Александър, неговият син, продължава войната до пълното завоюване на гръцкия свят, след което организира похода на Изток за завладяването на света.
Д-р Желев цитира една от речите на Демостен срещу македонския цар Филип Втори: "Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура.""Всички привърженици на македонската партия, които уверяват атиняните в елинофилство на македонския варварин, са платени от него и с раздаване на македонски пари и измами подкупват нещастния и объркан атински демос".
Д-р Желев пита какви са историческите, политическите и моралните основания на съвременна демократична Гърция да претендира, че е наследница на древна Македония и че тя може да се разпорежда с нейното наследство, включително и с това да разрешава или забранява използването на нейното име?
В края на краищата каква е равносметката? С какво завършва делото на Филип Втори и Александър Велики? С разрушаването на прекрасния античен гръцки свят, който е дал на човечеството демокрацията, философията, точните науки като Евклидовата геометрия, физиката на Архимед, формалната логика на Аристотел; началата на еврейското изкуство и литература, Олимпийските игри, които и днес 2500 години по-късно вълнуват цялото човечество. Какво са оставили зад себе си Филип Втори и Александър Велики - войни, съпроводени с разрушаването на стотици градове, избиването на много повече хора и т. н. Затова ли наследство се борят демократична Гърция и демократична Македония, запита д-р Желев.
Според него Гърция би имала правото да иска смяната на името на Македония само в един единствен случай: ако бившата югославска република в името си беше включила по някакъв начин името на Гърция. Примерно "Нова Гърция", "Горна Гърция", тъй като Република Македония географски се намира по-нагоре към планините. Би могло също така да се нарече "Северна Гърция" или "Северозападна Гърция". В този случай Република Гърция щеше да има пълното право с възмущение да протестира за заграбването на нейното име и да настоява пред международните съдилища нейната съседка да бъде осъдена за незаконната злоупотреба с името й. Какви основания има днешна Македония да отстоява конституционното си име като Република Македония? Първо, тя се намира на една част от древната македонска държава - Вардарска Македония, другите две части се намират на територията на съседните държави, съответно Пиринска Македония в България и Егейска Македония в Гърция.
Второ, като Република Македония тя е била съставна част на югославската федерация и с това име е просъществувала близо половин век.
Така че тя всъщност не сменя името си след разпада на федерацията, а го запазва. И, трето, тя се възползва от свещеното право на всеки народ сам да определя името на своята държава, стига да не се повтаря с името на друга страна, заключи д-р Желев.
|
Желю Желев в Охрид - в-к Стандарт
