[image]Новакович за легализирането на сръбската пропаганда в Македония:

„Църковно-училищната община е основният камък за съществуване на народите под чужда власт. От нея струи и на нея се опира народният живот навсякъде, където няма народна държава. Църковно-училищната община изпълнява функцията на народна държава за всеки потиснат народ. След основаването на Екзархията първата работа на българите беше навсякъде из Македония да създадат български православни църковно-училищни общини. За Тетово вероятно никой не е цдислел, че е българско до преди двадесет години, а това лято бдин учители от Македония ми показа документи на църковно-училищната община с надпис „Българско православно обшество въ Тетово". Така е и на другите места. Какви данни имаме за същността, уредбата и функционирането на сръбските православни общини и в Стара Сърбия? Би трябвало да се мисли за това и да се даде упътване този живот да се разбужда и да се провежда, и да му се дават форми".

Дипломатски архив - Дубровник, Посланство у Цариграду, П. бр. 104,
од 28.V.1888г. Кореспонденциjа на Ст. Новакович
с Министерството на външните работи.


Новакович до МВнР залегализиране на работата, 7 .VIII.1889 г.:

„На нас, значи, не ни остава нищо друго, освен да продължим, но търпеливо и постоянно така, както сме започнали, с внимание и предпазливост, като при това би трябвало навсякъде, а особено сред самата маса на нашия народ в Стара Сърбия и Македония да се действа за основаването на училищни или църковни настоятелства или общини, върху които ще се поставят що-годе основите на нашата организация в турските области. Към тази работа трябва да се пристъпва с колкото се може по-голям дух на толерантност и опорт1онизъм. Това би донесло на нашата идея там съществена полза. Би могло да се сметне, че победата ни в това е осигурена, ако в Стара Сърбия и Македония засега се появат само десет съвестни и патриотични училищни и църковни настоятелства, които биха били същинска и истинска основа за нашата по-нататъшна работа там".

Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., ф. I - 889/11.VIII.1889 г.


Премиерът и министър на външните работи Сава Груич за предложението на Ст. Новакович да се започнат преговори с гръцкото правителство за подялба на Македония на сфери на интереси и за обща акция против българите:

„Още по времето на моя престой в Атина аз неколкократно повдигах въпроса за основите, върху които би трябвало да се утвърди спогодбата за успоредната и хармонизирана работа на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Тези мои опити останаха без резултат поради това, че по това време въпросът не беше съзрял нито в Атина, нито в Белград. Днес вече нещата стоят съвсем различно. Придобитият опит през последните няколко години увериха и сръбските, и гръцките компетентни кръгове, че интересите на нашите два народа могат да се бранят от българската инвазия, която за цели тридесет години е много силен фактор, само чрез съгласие и обща работа."

Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф.Х - 257/ПП бр. 94 од 10.11.1890 г.


Новакович на 21.1У.1888 г. в предложение да бъде отпечатан в Цариград „Македонски буквар":

„Такъв буквар, който ще положи основите на по-съгласуваната сръбска Писменост в Македония, ще допринесе там да се повиши интересът към сръбската книга и към сърбите, като хора, които са им по-близки и които са по-изкусни да ги удовлетворят".
Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. I -102, од 21.У.1888 г.


В средата на февруари 1889 г. Новакович изпраща до министъра на просветата Владан Джорджевич следния апел относно календара „Вардар":

„Наистина е време да се потрудим за това да се осигури място на някогашния „Вардар", календар на всички сръбски племена в Турция, със статии, пригодени според турската цензура, който би се печатил тук и би бил от голяма, всъщност неоценима полза за запазването на нашата народност и пробуждане на народната свест в тези нещастни краища". „Считам, че не би било трудно да се поемат грижите за необходимите разходи. Надявам се, че за това биха дали необходимото и дружеството „Св. Сава" и фондът „И.М. Колороц". Всичко, значи, опира до това как да се подготви делото. Като мисля за осъществяването, ми се струва, че няма по-подходящ засега от М.В. Веселинович, който може да събере статии на книжовен сръбски език и на македонски народен диалект".

Дипломатски архив - Дубровник, послан. у Цариграду, Ф. I - 49/7.11.1889 г[/image]