[image]Понеделник, Април 10, 2006
0
Христо Стойменов от Кичево-"...Кичево от памти века принадлежи на България"
Публикувано от Ния-София Мутева в 12:54 AM

"....Кичево се намира въ центъра на сверо-западна Македония. Кичевската котловина въ която се намира и самиятъ градъ е една отъ най-големите и интересни изгледи на този край на Македония. Името на града сѫществува повече отъ вѣкове и е съсъ славянобългарски характеръ, а преди това сѫ сѫществували и имената ФИРДЗОВО и КЪРЧОВО¸ които сѫщо така сѫ български. Населението въ този районъ е българско¸ и дялъ отъ македонскитѣ славянски групи които отъ памти вѣка принадлежатъ на българската нация. Българитѣ или македонцитѣ¸ мисля македонски понеже само българитѣ могътъ да се наричатъ македонци, понеже Македония, повече отъ 1300 години е българска територия, сѫщо така има и голяма маса на албанско население, което днесъ е доста голямо а следъ 2008 година, ще бѫде като най-много числената група въ околията. Има и малко турци, цигани (роми) и власи. Историческите факти доказватъ, че българското население е съ най-дълго присѫствие въ този край на Македония. Другитѣ национални групи се появяватъ много по- късно, като албанцитѣ които сѫ тукъ отъ преди 200 години. Турцитѣ се явяватъ следъ пристигането на османлиитѣ и завоюването на тѣзи краища на българското царство. Власитѣ сѫщо така сѫ отъ дълго врѣме тукъ. Българо-македонското население се намира по всички райони на Кичевския край. Нѣма сѣло или махала въ която отъ вѣкове да е нѣмало българи. Българския етносъ въ този районъ се дели на три групи; българо-бърсяци, Българо-мияци и Българо-шопи. Българо-шопската група населява краища които гравитиратъ къмъ Гостиварския регионъ, като сѣлата Букоичани и Таймиста, а по-голямъ дялъ отъ Шопитѣ живеятъ въ Гостиварско. Българо-мияцитѣ въ Кичевско сѫ по-малко живеели по- региона на Горно копаскиотъ дялъ, като сѣлата Ехловецъ, а днесь ги има въ по-голямъ брой въ Кичево.Тази българска група гравитира и произхожда отъ дебърския край кѫдето има повече сѣла които сѫ насели отъ българо-мияцитѣ. Българо-бърасяцитѣ сѫ най-голямата група която живее по всички крайща на кичевския край. Тази група е по всички крайща но най-много е има по копачията, която се намира въ близостъ на Охридско. Въ началото на 7-дмия вѣкъ отъ тогава когато цяла Македония била населена съсъ славянски племена, по тѣзи крайща сѫ населени племената, Бърсяци и Берзити. А когато сѣ сѫздава голямата българска държава на Симеонъ Вѣлики, тѣзи крайща ставатъ дялъ отъ сѫщата, а населението и териториално и национално става дялъ отъ българската държава и нация. Съ течението на врѣмето българо-македонското население отъ кичевския край културно, национално и религиозно се развива както всички други български региони. Доказателство за това сѫ голямиятъ брой сѣлски църкви които сѫ били образователни центрове но и културно социологически институции, които сѫ подържали духа на населението. Най-голямъ християнски и български центъръ отъ кичевския край е манастира Свѣти Пречиста, които е по-старъ отъ хиляда години, и заедно съ манастира Свѣти Иванъ Бигорски, отъ дебарския край представляватъ най-големите български, християнски а се разбира и европейски свѣтилници на колтурата и вярата. Отъ това се вижда, че Кичево и западна Македония, съ всички свой ценности и население отъ памти вѣка и днесь пренадлежътъ на българската европейска традиция. "

Христо Стойменов, Кичево[/image]