Преводач съм, та ми е ясно как се получават тия неща. Конспирация няма, а просто объркване. Пращат (по правило на гладни, млади, евтини преводачи) няколко реда текст с бюджет лев-два, без преводачът да днае какви други варианти има (на МК, СР и т. н. сродни езици) и после просто нареждат еиците по азбучен ред и туй-то. Лично, по правило много ме дразнят българските преводи, които са помпозно-изчерпателни в сравнение с простичките МК варианти.

А всъщност, диалектните разлики в много говори (напр. в английския) са не само приети, а и предмет на кокетничене. Локализирането ("адаптиране" според МВнР в случая с МК) на стандартни английски текстове за американски, австралийски и др. читатели (да не говорим за дивергентните диалекти като вестиндийски и южноафрикански английски!) е доходна работа. В това изпъква и силата и устойчивостта на английския като език -- не го е страх, че е фрагментиран, а е горд от това.

В сравнение, ревнивото придържане към стандартната форма на българския, както всяка друга ревност, издава несигурност. Да не забравяме, че първият кодифициран в ново време български диалект е този на банатските католишки изселници; той до днес е силно дивергентен спрямо стандарта (далеч отвъд дивергентността на МК спрямо станд. БГ), е широко ползван и има славна история.