Саше, фърли един поглед на тези данни за българското население преди 1912 година в Македония, не Фиром а цяла Македония в трите и дела. Виж специално населението на Битоля по националности и не пропускай БЪЛГАРИТЕ сл. път:

2002 г., издателство "Весела Люцканова" с помощта на "Гьоте институт интер национес - Бон", издаде книгата на Рихард фон Мах "Балкански работи", която представлява сборник на редица монографии и статии от горепосочения автор.

Кореспондент на "Кьолниише цайтунг", от 1902 год. до избухването на Балканската война, Мах е кореспондент на вестника в Истанбул и Солун. В рамките на 20 години, 1893-1912 год. е обиколил многократно цяла Македония. По време на войната е кореспондент от Източна Тракия.
Автор на редица документални изследвания: "Единадесет години на Балканите", 1889 год.; "Македонският въпрос", 1895 год., "Въоръжените сили на Турция", 1905 год., "Българските бурни времена" 1929 год. и др.
Умира през 1935 год.

Ето данните, които изнася фон Мах в издаденият 2002 година сборник, стр. 125 - 176., за християнското население на трите вилаета - Солунски, Битолски /Монастир/ и Скопски /Юскюб/

Епархия Охрид
Седалището на епархията е в гр. Охрид. Населението му е почти изцяло българско. Броят на българите в града възлиза на 7 992, от които 7 768 са екзархисти.

населени места - 227
българи - 110 416
гърци - 25
власи - 12 438
арнаути - 606

Епархия Юскюб - Скопие
Епархията е най-голямата във вилаетите. Седалището е в Юскюб, чието християнско население се състои от 10 440 българи, 75 гърци, 360 власи и 378 цигани.

населени места - 645
българи - 232 600
гърци - 90
власи - 1 020
арнаути - 48
цигани - 1 464


Пелагонийска епархия - Монастир или Битоля
Седалището на епархията е в Монастир, наричан от българите Битол или Битоля. Населението на града е смесено, преобладава българския елемент. Освен 20 336 българи, между които и 8 800 гръкомани, християнското население е съставено още от 100 гърци, 7 200 власи, 120 арнаути и 140 цигани.

населени места - 218
българи - 101 840
гърци - 150
власи - 12 480
арнаути - 120
цигани - 140


Епархия Неврокоп
Епархията се състои от казите Неврокоп, Разлог и Горна Джумая и наброява в трите града Неврокоп, Мехомия и Горна Джумая, както и 92 чисто български села, християнско население от 100 912 души спрямо един силно намаляващ брой от други християни. Седалището на епархията е в Неврокоп с 1 304 българи, 60 гърци, 168 власи и 114 цигани.

населени места - 95
българи - 100 912
гърци - 150
власи - 966
арнаути - 12
цигани - 684

Епархия Велес
Седалището на епархията е град Велес, в който живее християнско население от 13 872 българи, от които 56 сърбомани и патриархисти, 35 гърци, 402 власи, 12 арнаути и 492 цигани. Епархията се състои от казата Велес, 8 села от каза Тиквеш и 6 села от каза Прилеп.

населени места - 85
българи - 45 824
гърци - 35
власи - 402
арнаути - 12
цигани - 492

Епархия Струмица
Към епархията спадат четири града: Струмица, Кавадарци, Радовиш и Пехчево и 165 села. Навсякъде е силно преобладаващ българският елемент. Седалището на епархията е град Струмица с 6 384 българи, 36 гърци и 18 власи.

населени места - 169
българи - 73 688
гърци - 65
власи - 42
цигани - 840

Епархия Дебра - Дебър
Седалището на епархията е град Дебра с 4 120 чисто българско население. Към епархията спадат още град Кичево с 1504 българи и 36 власи. Епархията се състои от казите Дебра и Кичево, 3 села от нахията Гостивар и 5 села от казата Прилеп.

населени места - 186
българи - 62 928
арнаути - 2 676

Епархия Кукуш - без екзархийски епископ
Епархията се състои от казите Кукуш, Дойран и части от казите Гевгели и Солун. Към нея спадат градовете Кукуш и Дойран и 87 села. Седалището на епархията е град Кукуш с 9 360 българи и 8 цигани.

населени места - 89
българи - 47 040
власи - 102
цигани - 360

Епархия Мелник - без екзархийски епископ
Епархията се състои от казите Мелник, Петрич, Демир хисар и нахията Баракли Джумая от каза Серес с 181 сера, от които 4 града, Мелник, седалището на епархията е с преобладаващо гръцко население, Петрич, Демир Хисар и Баракли Джумая с изцяло българско население.

населени места - 181
българи - 94 320
гърци - 4 050
власи - 4 386
арнаути - 12
цигани - 1 272

Епархия Кастория /Костур/ - без екзархийски епископ
Тази епархия с южната си граница достига линията, която разделя българския от гръцкия елемент. От 119-те селища 99 спадат към каза Кастория, 16 към каза Флорина /Лерин/ и 4 към каза Наслич. В епархията живеят 90 269 християни - българи, гърци, власи, арнаути, цигани. Седалището е в гр. Кастория, където живеят 6 400 гърци, 400 българи и 72 власи. В селата силно преобладава българският елемент.

населени места - 119
българи - 68 072
гърци - 9 135
власи - 10 446
арнаути - 2 328
цигани - 288

Епархия Флорина /Лерин/ - без екзархийски епископ
Към епархията спадат 34 селища от каза Флорина, 20 от каза Кайлар, 24 от каза Воден, 12 от каза Гевгели, 12 от каза Енидже Вардар и едно от каза Кастория. Седалището на епархията е в град Флорина, едно чисто българско селище с население от 4 354, 72 власи, 30 арнаути и 120 цигани.

населени места - 103
българи - 52 376
гърци - 1 500
власи - 8 700
арнаути - 30
цигани - 972


Епархия Водена /Воден/ - без екзархийски епископ
Към епархията спадат 27 села от каза Водена, 53 от каза Енидже Вардар, 12 от каза Гевгели, 9 от каза Солун и градовете Воден, Енидже Вардар и Гевгели. Населението на епархията е чисто българско с изключение на две села от каза Салоник. Българско е населението и на трите града. Водена има 10 000 български жители, 20 власи и 270 цигани. Енидже Вардар - 6 240 български жители, Гевгели - 4 160 български жители, 15 гърци, 72 власи, 30 арнаути и 90 цигани. Седалището на епархията е в град Водена.

населени места - 104
българи - 59 288
гърци - 720
власи - 216
арнаути - 30
цигани - 360

Епархия Салоник /Солен/ - без екзархийски епископ
Седалището на епархията е гр. Салоник със смесено християнско население. В Салоник живеят 5 888 българи, от които 1 600 са патриаршисти и гръкомани, 320 са сърбомани, 48 са католици и униати, а 80 са протестанти.

населени места - 54
българи - 36 592
гърци - 27 720
власи - 1 074
арнаути - 90
цигани - 156


Епархия Серес - без екзархийски епископ
Седалището на епархията е гр. Серес, чието християнско население е гръцко и българско. В по-ранни времена българщината тук е била по-мощна, мнозина българи обаче са подчинени на патриаршията и напълно са погълнати от гръцката народност. Други българи в Серес намират за целесъобразно да прикриват своя народностен произход, за да избегнат преследванията в тези времена на постоянни вълнения в санджака. Гръцката енория определя тези чисти българи като гърци.

населени места - 112
българи - 44 248
гърци - 25 920
власи - 1 500
арнаути - 30
цигани - 1 644

Епархия Драма - без екзархийски епископ
Епархията се състои от казите Драма и Сихне /Силяхово/. В двата града, както и изобщо в епархията преобладава мохамеданския лемент. Ако в Драма християните са сравнително слабо представени - 700 гърци, 1 500 власи и 30 арнаути, още по-слабо те са представени в Силяхово - 160 българи, 60 власи и 1 350 гагаузи - говорещи турски християни.

населени места - 59
българи - 31 848
гърци - 21 370
власи - 2 346
арнаути - 42
гагаузи - 3 048

Видно от горното, според данните на фон Мах, българите християни са приблизително 1 200 000 души на територията на трите вилаета.

За сравнение:

Това са данните за населението на трите вилаета, съставлаващи географската област "Македония" (същата е включвала и част от източна Албания и южно Косово) изнесени от проф. Фикрет Аданър в книгата му "Македонският въпрос". Числените съотношения на "миллетите", са според официално проведено преброяване на населението през 1904 год., след Илинденско-Преображенското въстание:
Мюсюлмани (турци, албанци, българи, горани) - 1 508 507
Българи екзархисти - 896 497
Патриаршисти (предимно гърци, около 70 000 българи) - 307 000
Сърби (главно в южната част на Косово и Скопско) - 100 717
Власи - 99 000
Българите, според цитираните от Аданър османски данни, са приблизително 1 150 000 - екзархисти, патриаршисти и мюсюлмани (мюсюлманите, наречени и помаци населяват предимно Неврокопско и Серско).

Проф. Фикрет Аданър, "Македонският въпрос", Amicitia, 2002, София. Книгата е издадена за първи път в Германия през 1979 год. За горните данни, байрямчо, виж и "Turk Inkilabi tarihi" I, 1. Ankara, 1963 - не че съм го чел, но проф. Аданър споменава и този източник, както и пребогатите османски архиви.
Фикрет Аданър е професор по история на югозточна Европа в университета в Бохум, Германия. През 1977 год. защитава докторат по "Македонският въпрос".

Приблизително същите са и данните на Васил Кънчов:

Българи християни - 1 032 233
българи мюсюлмани - 146 803
турци - 494 684
черкези - 2 837
гърци християни - 210 779
гърци мюсюлмани - 14 373
албанци християни - 8 510
албанци мюсюлмни - 115 701
власи - 77 267
евреи - 67 840
цигани - 54 557
разни - 22 010

"Македония - етнография и статистика", Академично издателство "Марин Дринов", второ фототипно издание, 1996 год. - стр. 283

Редактирано от persone на 12.12.08 20:55.