Членуването на съществителните имена от мъжки род с пълен и непълен член според падежната им функция е едно вторично измислено правило. В нито един български диалект не е фиксирана едновременна употреба на пълен и непълен член във функцията им на падежни окончания. Поради това вероятно правилото не е възприето и в правоговорната норма. Според мен е жалко и възприемането му в правописната. Аз съм за по-демократичен правопис - всеки да поставя, където иска, каквито иска пълни или непълни членове на думите от мъжки род, пък били те и -ът, -ят, -от, -ов, -а, -о.... и т.н. Да се върнат големия юс и ят. Другите правила могат и така да си останат.
А иначе в "Брат брата не храни..." а-то си е падежно окончание запазило се в хватката на фразеологизма.