значи накратко.

1. Българското присъствие (и то масово) в Македония не може да се ограничи само до 1770 г. назад, а е най-малко от 9 век насам;
2. Езикът на славянското население в Мизия, Тракия и Македония не само е ИСТ, но до 1944 г. на НИКОЙ сериозен учен по света не е дори хрумнало нещо по-различно. Да оставим настрана и фактът, че същата е била и ситуацията с обикновените хора - не съм чувал преди 1944 г. обикновените тракийци и македонци да са говорели помежду си на различни езици. Не навлизам в диалектологията - това е отделен въпрос;
3. С целото ми уважение към твоите предци, дължа да ти кажа, че самото понятие "Македония" и "македонски" е било ТОТАЛНО непознато за славянското население там от самото му заселване та чак до 18-19 век, когато на романтична основа в Западна Европа се сещат за античността и за античните наименования.

Разбира се нарочно не ти давам конкретна информация, връзки, мнения и наблюдения на уважавани имена, включително на обикновени и образовани македонци и др. Но мога да го направя без проблем. Подозирам, че си наясно например кой е К. Шапкарев:

25 май 1888 година до Марин Дринов.

"Нъ по-чудно е името Македонци, което наскоро, едвай преди 10-15 години, ни натрапиха и то от вън, а не както некои мислят от самата наша интелигенция... Народът обаче в Македония не знае нищо за то архаическо, а днес с лукава цел от една страна, с глупешка от друга подновено прозвище; той си знае постарото: Бугари, макар и неправилно произнасяно, даже освоява си го като собствено и преимуществено свое, нежели за другите Българи. За това ще видите в предговора на испратените ми книжици."